Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
гр. София, 12.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1166 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Г. В. В. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение № 184 от 8 август 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., с което е оставено в сила решение № 51 от 30 януари 2004 г., постановено по гр.д. № 280 по описа на районния съд в гр. П. за 1999 г. в обжалваната му част по отношение на допускането до съдебна делба на нива от 1 декар в землището на с. П., ведно с построената върху нея жилищна сграда, част от нива от 5,588 декара, както и за цялата нива от 5,588 декара в м. “Оджовица – Чалията” в землището на с. П..
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторката изтъква, че в срока по чл. 279 от ГПК (отм.), е направено възражение против включването в наследствената маса на нива от 1 декар; нивата от един декар е продадена с нотариален акт от 1974 г. и е лична собственост на В. В. ; съдът не е дал становище по поставеното възражение; мотивите на съда са неразбираеми; съдът не е казал нищо по отношение на включването в наследствената маса на нивата от 5,88 декара, поради което липсват мотиви. В писмени бележки процесуалният представител на касаторката – адв. М се сочи, че ответната страна не е оспорила исковете и не са правени възражения и доводи, че земите са държавни по смисъла на Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 19 юли 1921 г.; със свидетелски показания е установено, че процесните земи са били собствени на дядото и бабата по бащина линия на касаторката и дарени на баща й и брат му през 1915-1916 г.; поради липсата на писмени доказателства правото на собственост е доказано със свидетелски показания. Същите твърдения прави писмено и лично в съдебно заседание и самата касаторка.
Ответниците А. И. Н., В. В. В., Д. В. К., С. В. В., В. А. Т., В. А. П., В. К. Т., В. К. Т., Д. К. У., И. А. Т., К. И. Т., К. Х. У., Н. А. В., Н. И. В., С. К. С., С. А. Т., С. К. З. , В. С. З., П. А. К., Г. В. И., М. В. У., В. Н. С., С. С. В., Г. С. В., С. С. Т., С. С. В. и Л. И. Т., не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П в писмени бележки ответниците В, С. и И. Т. изтъкват доводи за неоснователност на касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че правото на собственост на процесната нива от 5,588 декара е възстановено с решение на поземлената комисия в гр. П. на наследниците на Н. В. , като липсват доказателства за твърденията на касаторката, че имотът е бил дарен на майката на баща й, поради което е собствен на С. В. и на наследниците на В. В. .
Съдът е сезиран с иск за делба на наследствени земеделски земи. В исковата молба се сочи, че описаните имоти са възстановени на наследниците на Н. Й. В. . Не е спорно, че с решение № 3* от 19 ноември 1998 г. на Поземлена комисия гр. П., в полза на наследниците на Н. В. е възстановена нива от 5,588 декара в м. “Оджовица-Чалията”, имот № 0* по картата на землището на с. П..
Атакуваното решение е правилно.
Изводите на въззивния съд са обосновани. За процесния имот са изложени няколко твърдения от страна на касаторката, но последните й такива водят до заключението, че се претендира придобиване на имота от неин наследодател преди образуването на ТКЗС. Именно в тази насока е представената молба от 3 април 2006 г., с която касаторката заявила, че процесният имот преди ТКЗС е принадлежал на баща й В. Н. В. , поради което е инициирано производство по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с което е искано спиране на производството по съдебна делба (л. 54 от въззивното дело), а в изявление на процесуалния представител на касаторката в съдебното заседание от 3 април 2007 г. е посочено, че имотът е получен като дарение от майката на касаторката още през 1915 г. По този начин в рамките на делбено производство е заявен спор по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Спорът за материално право по посочения ред несъмнено не може да бъде разглеждан в делбеното производство, а следва да се разреши в отделно такова, поради конститутивното действие на решението на органа по възстановяване на собствеността. Вярно е, че при разрешен спор по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ може да се промени кръгът на лицата, в чиято полза реституцията на земята настъпва, но подобно решение следва да бъде зачетено в делбеното производство. В разглеждания случай не са налице данни, че подобно производство е инициирано от касаторката, нито пък че е постановено решение по този ред и последващо в този смисъл решение на общинската служба “Земеделие и гори”. Претендирането на права по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ (дори и да бяха представени доказателства за успешното провеждане на този иск от страна на касаторката) не е предпоставка за друго разрешение на спорния въпрос.
На последно място, невярно е твърдението, че мотивите на съда са неразбираеми. Макар и пределно лаконични, мотивите изразяват по-горе изложения смисъл и законосъобразно разрешават спора между страните. Доводи за това, че земите са били държавни, не са излагани от съда, поради което оплакването в тази насока в писмените бележки на процесуалния представител на касаторката, е неоснователно.
Макар ответниците В, С. и И. Т. да са направили разноски за касационната инстанция (разходи за правна помощ), липсва искане от тяхна страна за заплащането им по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 8 август 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., с което е оставено в сила решение № 51 от 30 януари 2004 г., постановено по гр.д. № 280 по описа на районния съд в гр. П. за 1999 г. в обжалваната му част по отношение на допускането до съдебна делба на нива от 5,588 декара в м. “Оджовица – Чалията” в землището на с. П., обл. Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: