Р Е Ш Е Н И Е
№ 706
София 21.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 08.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т.д. № 361/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
О. гр. Т., пл. “О” № 1, е предявила иск с правно основание чл. 47, ал. І, т. 2, т. 3 и т. 6 от ЗМТА, за отмяна на решението от 25.02.2008 год. по арб. д. № 174/2007 год., и допълнителното решение от 07.04.2008 год. на АС при БТПП, с което се осъжда да заплати на М. С. Т. от гр. Т., ул. “Мур” № 18, сумата 69 600,00 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 31.08.2007 год. до окончателното й плащане, представляваща вреди от неправомерно ползване през периода 30.08.2002 год. – 30.06.2007 год. на пистата на комплекс “С”, построено в землището на гр. Т., в местността “Ц”, 21 291,74 лв. мораторни лихва, и 1 237,72 лв. разноски по делото по съразмерност.
В исковата молба се поддържат твърдения, че постановяването на арбитражното решение е станало при липса на компетентност от страна на Арбитражния съд при БТПП, с оглед на което арбитражното споразумение е недействително съобразно ЗМТА – основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Поддържат се твърдения, че решението противоречи на обществен ред – основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА, а образуването на арбитражния състав е станало при съществени нарушения на разпоредбите на ЗМТА и по-специално на чл. 11, предл. 2-ро ЗМТА – основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Ицецът счита, че арбитражното решение е постановено по симулативен процес, за което се излагат подробни съображения и се моли за отменяване на решението от 25.02.2008 год. по арб. д. № 174/2007 год. на АС при БТПП и за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание исковата молба се подвържа от процесуалния представител на ищеца а. Б.
От ответника М. С. Т. от гр. Т., е постъпил писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му, за което излага подробни съображения. В съдебно заседание искът се оспорва и по съображения развити в писмена защита.
ВКС, състав на ІІ т. о. приема следното:
Искът е предявен от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. І ЗМТА, което се установява от удостоверение № 4463/14.05.2008 год. на АС при БТПП, и е процесуално допустим.
По същество искът е неоснователен.
АС при БТПП е поставил решението си като е отчел компетентността си да разгледа спора с който е сезиран, предвид наличието на споразумение между страните спорът да се разгледа от АС при БТПП.
Твърденията на ищеца, че решението на АС при БТПП страда от пороци сочещи на основание за отмяна по чл. 47, ал. І, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА, са недоказани, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
Като наличие на основание за отмяна по чл. 47, ал. І, т. 2 ЗМТА, първо се сочи липса на арбитражно споразумение – според твърдението изложено в исковата молба липсват каквито и да е доказателства за сключване на арбитражно споразумение, както и изразяване на воля от страна на общината в подобен смисъл, и второ, липса на компетентност от страна на АС при БТПП да разгледа и реши спора с участие на страна която е община, и която според подробно изложените в исковата молба съображения е държавно учреждение, за което съществува забрана да бъде страна в международен търговски арбитраж.
ВКС, ІІ т. о. приема, че арбитражното решение е постановено при сключена на 16.08.2007 год. арбитражна клауза изразяваща волята на страните за разглеждане на спора от АС при БТПП. При наличие на това арбитражно споразумение не може да бъде споделено становището на ищеца за липса на компетентност на решаващия орган.
Твърдението, че общината е държавно учреждение и, че след като за държавата и за държавните учреждения съществува забрана да бъдат страни по международен търговски арбитраж, то такава съществува и за О. Т. , неоснователно.
ВКС, ІІ т. о. счита, че за допустимостта на арбитража и арбитражното споразумение е без значение кой е страна по спора. Ето защо, страни по спора могат да бъдат както физически така и юридически лица, независимо дали те имат качеството на търговец, или не. Страна по спора могат да бъдат и държава и държавни учреждения, както наши, така и чужди /чл. 3 от ЗМТА/. С реформата от 17.04.2001 год. забраната те да бъдат страна по вътрешни арбитражни дела бе отменена. Следователно не съществува законова забрана общината да бъде страна по арбитражен спор.
Неоснователно се поддържа, че решението на АС при БТПП противорече на обществения ред и е основание за отмяна по чл. 47, ал. І, т. 3 от ЗМТА.
Спазването на обществения ред на Р България означава спазване на основните принципи на правопорядъка на Р България, които принципи могат да бъдат както материалноправни, така и процесуалноправни. Затова противоречие с обществения ред на Р България ще е налице не само когато съдържанието на решението, но и начинът по който то е постигнато, са несъвместими с този ред.
В настоящия случай се поддържа, че е нарушен обществения ред, поради наличие на симулативен процес, но изложените от ищеца твърдения за симулативен процес не са подкрепени с доказателства. Твърдението, че ищецът не бил собственик на процесната писта на комплекс “С”, е въпрос който не може да бъде предмет на установяване в настоящото производство.
Обстоятелствата, че ищецът по арб. дело, настоящ ответник, е бил общински съветник в периода 2003-2007 год. и, че е обслужвал правно по силата на граждански договори общината, сами по себе си не могат да обусловят извод за симулативно воден процес.
Неоснователен е искът за отмяна и по чл. 47, ал. І, т. 6 ЗМТА.
Не се споделя довода на ищеца, че от доказателствата по делото не се установявала воля на двете страни делото да се гледа от един арбитър, и тогава то е следвало да се гледа от трима арбитри, съгласно чл. 11, ал. І ЗМТА.
Чл. 11, ал. І ЗМТА постановява, че арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя от страните. Когато страните не са определили броя им, арбитрите са трима.
В процесния случай няма основание да се приеме, че страните не са постигнали съгласие за разглеждане на спора от един арбитър, и поради тази причина арбитрите следвало да са трима. В исковата си молба до АС при БТПП ищецът М. С. Т. е направил искане спорът да се разреши еднолично от арбитър А. Г. М. , като за резервен арбитър е посочен Т. Е. Т. , а в писмо-отговора от 03.10.2007 год., изпратен до АС при БТПП, в отговор на уведомително писмо от АС № 4463/26.09.2007 год. за посочване на арбитър, О. Т. е посочила за арбитър също А. Г. М. , а за резервен В. Н. Н. При това положение имаме съвпадане на волята на спорещите страни не само делото да се гледа еднолично, но и от избран от тях арбитър, поради което становището, че спорът е следвало да се гледа от трима арбитри, е неоснователно.
Предвид изложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на О. гр. Т., пл. “О” № 1, предявен с правно основание чл. 47, ал. І, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА, за отмяна на решението от 25.02.2008 год. по арб. д. № 174/2007 год., и допълнителното решение от 07.04.2008 год. постановено по същото арб. дело, на АС при БТПП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: