Р Е Ш Е Н И Е
№ 707
София 08.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 08.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 398/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на “П” Е. гр. Д., бул. “25 септември” № 57, подадена против решение № 5/06.02. 2008 год. по т. дело № 141/2007 год. на Добричкия окръжен съд.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на процесуалния закон, както и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответниците “М” Е. гр. Д. и М. В. М. от Добрич, не са заявили становище по оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 86/23.07.2007 год. по гр. д. № 1288/2006 год. на Добричкия районен съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Въззивният съд е приел, че исковете на “П” Е. –Добрич са предявени против ответниците “М” Е. гр. Д. и М. В. М. от Добрич, за солидарното им осъждане за сумата 9 280,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, по повод сключен на 06.01.2004 год. наемен договор между ищеца “П” Е. , представляван от бившия му управител М. В. М. и “М” ЕООД.
Според ДОС, искът против първия ответник е с правно основание чл. 55 ЗЗД, тъй като наемният договор е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение по гр. д. № 327/2005 год. на ДОС, а искът против втория ответник е с правно основание чл. 145 ТЗ. С оглед на това е счетено, че в условията на субективното им съединяване исковете са ненадлежно упражнени, тоест недопустими, тъй като ответниците не могат да бъдат солидарно отговорни на различни правни основания. След като ищецът разполага с правна възможност да получи обезщетение за причинените му вреди от лицето което се е обогатило за негова сметка, не може едновременно да се търси обезщетение и от управителя, чиято отговорност би могла да се реализира само в случай, че не съществува друга правна или фактическа възможност за възстановяване на причинените вреди.
Гореизложеното е мотивирало въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото от фаза нередовна искова молба, като е указано, че в случай че се поддържат исковете по начина по който са предявени, те следва да се разгледат в съотношение на преюдициалност.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Приетото от ДОС, че ответниците не могат да бъдат солидарно осъдени на различни правни основания, е правилно, но сам по себе си този факт не налага извод за процесуалната недопустимост на исковете. Да се приеме това означава допустимостта на иска да е обусловена от неговата основателност. На последната съдът ще отговори едва с постановяване на решение по същество, а произнасяне по същество може да стане само по допустим иск, което означава, че допустимостта на един иск не е обусловена от неговата основателност – и неоснователният иск е процесуално допустим, при положение, че са налице всички положителни и липсват отрицателни предпоставки за постановяване на акт по същество. Ето защо, дори и да не са налице условията за ангажиране на солидарна отговорност на двамата ответници, при постановяване на решението си съдът няма да приложи тази отговорност, но от това не следва, че исковете са недопустими.
Независимо от изложеното правилно се обезсилва решението на първата инстанция, тъй като същите са ненадлежно предявени.
От твърденията изложени в исковата молба и поддържани в хода на производството е видно, че ищецът е основавал исковете си против двамата ответника на различни фактически основания – за “М” Е. се е поддържало, че е нанесена вреда от ползването на недвижим имот по сключен наемен договор, който впоследствие е обявен за нищожен с влязло с сила решение, докато против ответника М. В. М. отговорността се е основавала на 145 ТЗ – имуществената отговорност е за причинени вреди във връзка с дейността му на управител на дружеството ищец. Изводът който се налага е, че задълженията на ответниците не почиват на едно и също основание, тъй като не произтичат от един и същ юридически факт. При това положение приетото от въззивния съд, че постановеното от ДРС решение по така предявените искове е недопустимо, е правилно и се споделя от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о.
Законосъобразно е прието, че след обезсилване на решението на ДРС, делото следва да се върне на последния от фаза нередовна искова молба, тъй като в процесния случай е неприложимо ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което въззивният съд като инстанция по същество следва да приложи чл. 100 ГПК /отм./, като остави без движение исковата молба и даде указания и срок за отстраняването им, защото ще се наруши инстанционността.
Предвид изложеното ВКС, ІІ т. о. приема, че касационанта жалба е неоснователна, поради което
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/06.02.2008 год. по т. дело № 141/2007 год. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: