5
5
Определение по т. д. № 290/112г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 290/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№708
София, 30.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 290 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. В. К. чрез адв. Д. А. против въззивно решение № 256 /15.11.2011 г. по т. д. № 543/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 9/31.05.2011 г. по т. д. № 87/2009 г. на Разградски окръжен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за недопустимост на въззивното решение, неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за допустимост на иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на общото събрание на [фирма], [населено място], взети на 20.07.2009 г., както и за нередовност на процедурата по свикването на събранието и провеждането му.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК предпоставки.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, групирани в шест отделни точки. Приложена е съдебна практика, конкретно описана в изложението за допускане на касационно обжалване към всеки един от поставените правни въпроси.
Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, като са отменени решенията на общото събрание на дружеството от 20.07.2009 г. за освобождаване на ищеца в качеството му на управител и за избор на нов управител, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск е недопустим по следните съображения: Искането за отмяна на решенията на общото събрание от 20.07.2009 г.за освобождаване на Д. К. като управител на търговското дружество [фирма] и за избор на А. А. се основава на процесуалната и материална незаконосъобразност на решенията на общото събрание. Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен и с него се цели изменение занапред на съществуващото правно положение, т. е. отмяна на решението, с което ищецът е освободен като управител и вписване в търговския регистър на промяната в обстоятелствата. От приложената по делото присъда № 263/28.04.2009 г. по н.о.х.д. № 733/2008 г. на Търговищки окръжен съд, влязла в сила на 26.02.2010 г. ищецът е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, управител на [фирма] присвоил имущество на стойност 1 040 000 лв., собственост на дружеството, поверено му да го пази и управлява и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, а на основание чл. 202, ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК Д. К. е бил лишен от правото да заема ръководни длъжности на държавни предприятия, обществени органи и организации и от правото да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на юридическите лица за срок от пет години. Съгласно чл. 236 и чл. 237 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, наказанието лишаване от право да заема определена длъжност се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните лица и те са длъжни да ги освободят незабавно. Или с влизане в сила на присъдата, с която управителят Д. К. е бил лишен за период от 5 години от правото по чл. 37, ал. 1, т. т. 6 и 7 НК, той не би могъл да бъде възстановен като управител.
Според въззивната инстанция, това е нововъзникнал факт, който следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и с оглед на него да се прецени правния интерес, който винаги е конкретно определен. Съдът е счел, че за ищеца вече липсва правен интерес да иска отмяна на решенията на общото събрание за освобождаването му като управител и за избор на друго лице за такъв, понеже до 2015 година той не би могъл да осъществява подобна дейност и да бъде вписан в търговския регистър като управител.
По поставените въпроси, свързани с принадлежността на правото на иск по чл. 74 ТЗ и за значението на решенията, които се обжалват по реда на това производство, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Формулираните в изложението въпроси от т. 1 до т. 5 не са от решаващо значение за изхода на конкретното дело, тъй като макар и в тях да са обсъждани въпроси, свързани с допустимостта на иска с правно основание чл. 74 ТЗ , не са били предмет на преценка обстоятелства, подобни на тези по конкретния правен спор, засягащ правния интерес на освободен и заличен като управител съдружник да обжалва решение на общото събрание, при хипотеза в рамките на висящото производство – на влизане в сила на присъда, с която това лице е осъдено ефективно на наказание лишаване от свобода и на лишаване от права по чл. 37 т. т. 6 и 7 НК, включително и да управлява и представлява юридически лица. Дори и да би се приело, че тези въпроси по допустимостта на иска индиректно са свързани с мотивите на въззивното решение, то жалбоподателят не е доказал основание по т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК, тъй като в приложената съдебна практика дадените разрешения, свързани с правния интерес са повлияни от други, различни от процесния случай, факти и обстоятелства.
Във въззивното решение съдът не е поставял под съмнение факта, че ищецът към момента на предявяване на иска е бил съдружник в дружеството /в какъвто смисъл е част от приложената съдебна практика/, а е мотивирал отсъствие на правен интерес с последвалото влизане в сила на присъда, с която ищецът е бил лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. т. 6 и 7 НК, и целеният от него интерес при отмяна на решението на общото събрание от 20.07.2009 г. да бъде заличено определено обстоятелство и да бъде вписан отново като управител не би могъл да бъде осъществен.
При тези данни, формулираният от касатора последен процесуалноправен въпрос, влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца последващи факти и съдебни актове, но след дата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват е свързан с въпроса за допустимостта на предявения иск и е значим за изхода на делото. Предвид обстоятелството, че липсва конкретна законова уредба, а така също и съдебна практика по поставения процесуален въпрос, то решаването му от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ето защо, касационно обжалване следва за бъде допуснато по мотивираното от жалбоподателя основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на 15 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение 256 /15.11.2011 г. по т. д. № 543/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: