4
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. София, 25.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №607 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от Д. И. В. иск с правно основание чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1954/01.10.2010г. по арб. дело №1954/2010г. на арбитър Б. Г.. С решението Д. И. В. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 6610,43 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 90 лева, разноски по арбитражното производство.
Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение едва на 18.11.2014г. след като й е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П., с рег.№824 на КЧСИ, с приложен към поканата изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Поддържа, че арбитражната клауза по т.18 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, е недействителна, тъй като общите условия към договора за кредит не са подписани от нея като заемополучател. Поддържа,че процесното решение противоречи на обществения ред на Република България, а арбитражната процедура противоречи на повелителните разпоредби на ЗМТА, тъй като съобразно Общите условия арбитражното производство следва да приключи в петдневен срок, началният момент на който е петият работен ден след изпращане на исковата молба на длъжника. Поддържа, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в него и е била лишена от право на защита. Моли арбитражното решение да бъде отменено по съображения в исковата молба и в представената писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], поддържа, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Наред с това го оспорва като неоснователен и поддържа,че при постановяване на арбитражното решение № 1954/01.10.2010г. по арб. дело №1954/2010г. на арбитър Б. Г. не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство и постановеното по него решение. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърли иска, като му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от Д. И. В. иск по чл. 47 т.2 , т.3 т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищата на 01.11.2010г. Видно от представената по делото обратна разписка към товарителница №1000005929107, решението по арб. дело №1954/2010г. е връчено на Д. И. В., чрез лицето Д. В., като в обратната разписка не е отразено дали последната е член на домакинството, роднина или съсед на адресата. Също така отбелязаната в разписката дата не е пълна, като са посочени само ден и месец – първи ноември, без да е посочена година на връчване С оглед на изложеното, не може да се приеме за опровергано соченото от ищцата обстоятелство, че е узнала за арбитражното решение едва при получаване на поканата за доброволно изпълнение на решението от ЧСИ К. П., на посочената в поканата дата – 18.11.2014г., съответно исковата молба следва да се счита за подадена в срок.
По основателността на иска:
Ищцата въвежда основанието за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА с довод, че не е подписала общите условия към договора за заем, каквото е изричното изискване на чл.7 ал.2 от ЗМТА и че изобщо не е запозната с тяхното съдържание. Твърди,че е подала искане до ответника за отпускане на заем, като е попълнила само бланка на проекто – договор. Поддържа, че след това не е получавала попълнен от заемодателя договор за револвиращ заем с общи условия, които са негова неразделна част, а само известие за одобрение на заема.
Видно от договора за револвиращ заем от 21.05.2009г. общите условия представляват неразделна част от същия, като заемателката, ищца по делото, е декларирала, че те са й предадени при подписване на договора, запозната е със съдържанието им и няма забележки към тях. В общите условия / приети на 16.02.2008г., действащи към 21.05.2009г./ е предвидена арбитражна клауза за еднолично разглеждане на спора от поименно посочени арбитри и място на арбитража, както и възможност за определяне на арбитър ad hoc. Ищцата не е оспорила автентичността на представения договор за револвиращ заем, следователно същият я обвързва. Поради това настоящият състав намира, че не е установена недействителността на арбитражното споразумение поради липса на валидно изразена воля за сключването му.
Не е налице и поддържаното от ищцата основание за отмяна по чл.47 т.3 пр. второ от ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т.д.№885/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.д. №896/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №696/2008г. на ВКС, ТК, ІІт.о., решение по т.д. №612/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/.
В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми. Според ищцата нарушението на принципите на законност, равенство, състезателност, дирене на обективната истина и справедливост, се изразява в предвидената в т.18.4 на Общите условия възможност арбитърът да връчва документация, като от значение е не фактът на фактическото получаване на съобщенията, а моментът на изпращането им, което било в нарушение на чл.32 от ЗМТА. В трайната си практика ВКС на РБ многократно е подчертавал, че процесуалните правила за провеждане на арбитражното производство съществено се различават от тези, които се прилагат в исковото производство пред съдилищата. Първите са специални и страните по договора за револвиращ заем от 21.05.2009г., включвайки в него арбитражна клауза, са изключили по този начин приложението на общия съдопроизводствен ред по ГПК. За разлика от процесуалния закон, клаузата на т.18.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването й. При включена в процесния двустранен договор такава арбитражна клауза, приемайки процедурата, предвидена в Общите условия, ищцата се е съгласила с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в действащия ГПК. Поради това уговореното от страните фингирано връчване на книжа не може да се приеме за нарушение на принципите на равенство на страните и състезателност в процеса.
Не е налице и посоченото от ищцата основание за отмяна по чл.47 т.6 от ЗМТА. За да докаже наличието на това основание за отмяна на арбитражното решение, ищцата следва да установи, че образуването на арбитражния съд или провеждането на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва да противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА. Под арбитражен съд следва да се разбира арбитражния състав разглеждащ конкретния спор, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за решаване спора. Следва да се отбележи, че основанието включва не всяко сочено от ищеца процесуално нарушение, а само тези конкретно указани от нормата – по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. В случая изложените в исковата молба фактически твърдения, че производството е приключило без ищцата да има възможност да изрази становището си по спора, да направи възражение за нищожност на сключения договор и на отделни клаузи от същия и без възможност да иска събиране на доказателства по съществото на спора, се свеждат до оплакване, че е препятствана възможността й за участие в производството, а това съставлява основание за отмяна на решението по чл.47 ал.4 от ЗМТА, а не по чл.47 т.3 от ЗМТА или по чл..47 т.6 от ЗМТА.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от ищцата Д. И. В. основания за отмяна по чл.47 т.2, т.3 и т.6 от ЗМТА на арбитражно решение №1954/01.10.2010г. по арб. дело №1954/2010г. на арбитър Б. Г..
Основателно е твърдението на ищцата, че не е била надлежно призована за образуваното срещу нея арбитражно производство, което е препятствало правото й на участие и на защита по делото.
От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка за насроченото за 01.10.2010г. заседание по арб. дело №1954/2010г. до ответницата Д. И. В. – ищца в настоящото производство, чрез куриерска фирма [фирма]. В издадената товарителница №1000004653850 няма отбелязване на кои дати са извършени опити за доставка на пратката, нито е посочена изрично причината, поради която пратката не е връчена. След като в самата товарителница не е посочена причината за недоставяне на пратката, то не би могло да се направи категоричен извод, че е налице някоя от изчерпателно изброените в т. 18.4 от ОУ хипотези, при които е приложима фикцията за редовно връчване. Посочената в удостоверение изх.№1391/20.02.2015г., издадено от [фирма], причина „лицето не живее на адреса“, макар да попада в изброените в т. 18.4 от ОУ хипотези, не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Видно от представената призовка за доброволно изпълнение изх.№55224/18.11.2014г. по изп.дело№20148240400050 на ЧСИ К. П., с рег.№824 на КЧСИ, същата е връчена на ищцата на посочения в договора адрес – [населено място], [улица]. Същият адрес е посочен и в исковата молба, по която е образувано настоящото дело, както и във всички останали молби, подадени по делото от ищцата.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл. 47 т.4 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, а делото да се върне на арбитъра за ново разглеждане.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат направените по делото разноски в размер на 1625 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.4 от ЗМТА арбитражно решение №1954/01.10.2010г. по арб. дело №1954/2010г. на арбитър Б. Г., с което Д. И. В. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 6610,43 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 90 лева, разноски по арбитражното производство.
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане. .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В, да заплати на Д. И. В. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата 1625 лева /хиляда шестстотин двадесет и пет лева/, разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.