8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
[населено място], 27.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №596 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. срещу решение №668 от 13.11.2014г. по т.д. № 1411/2012г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав, поправено с решение №298 от 05.10.2015г. по същото дело. С него е отменено изцяло решение № 330, постановено на 27.08.2012 г. по гр.д. 25/2011 г. на Смоленски окръжен съд, като вместо това са обявени за недействителни по отношение на държавата и общините П. и Баните следните сделки:
1. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.216 ал.1 т.1 от ДОПК – ДАРЕНИЕ, сключено с нотариален акт №125/17.06.2010г., том І, рег. №2271, дело № 117/2010 г. на нотариус А. Ш., вписан в Служба по вписванията – [населено място], като акт № 130, том III, дело № 545 от 17.06.2010г., с което С. Г. С. е дарил на [фирма], [населено място], следния свой собствен недвижим имот, лична собственост, находящ се в [населено място], а именно: 1322,50/3445 идеални части от поземлен имот с начин на ползване „нива“, целият с площ от 3445 дка, находящ се в местността „Равнища“, представляващ имот с №008049 по картата на землището на [населено място], [община];
2. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.1 от ДОПК – ДАРЕНИЕ, сключено с нотариален акт № 139/20.07.2010г., том І, рег. № 1736, дело № 115/2010г. на нотариус С. Бозов, вписан в Служба по вписванията – [населено място] под акт № 10, том ІІ, дело № 161 от 20.07.2010г., с което С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. даряват на [фирма], [населено място], следните недвижими имоти: поземлен имот с индентификатор 63207.506.812 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], област С., ведно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна на два етажа с индентификатор 63207.506.812.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. С., ведно с ? идеална част от селскостопанска сграда на два етажа с индентификатор 63207.506.812.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. С., с площ от 45 кв. м.;
3. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – ПРОДАЖБА, сключена с нотариален акт № 117/18.06.2010 г., том І, рег. № 1423, дело № 94/2010 г. на нотариус С. Бозов, вписан в Служба по вписванията – [населено място] като акт № 175, том I, дело № 134 от 18.06.2010г., с която С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. продават на [фирма], [населено място], следните недвижими имоти: поземлен имот, незастроен с площ от 1609 кв. м., представляващ имот пл. №8 по частичния кадастрален план на [населено място], [община]; поземлен имот, застроен с площ 39,50 кв. м., представляващ имот пл. №69 по частичния кадастрален план на [населено място], [община], заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от избен и два жилищни етажа със застроена площ 39,50 кв.м.; поземлен имот, незастроен с площ от 60,00 кв.м., представляващ имот пл. №177 по частичния кадастрален план на [населено място], [община].;
4. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – ПРОДАЖБА, сключена с нотариален акт № 124/18.06.2010 г., том І, рег. № 2270, дело № 116/2010г. на нотариус А. Ш., вписан в Служба по вписванията – [населено място] като акт № 131, том III, дело 546 от 17.06.2010г., с която С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. продават на [фирма], [населено място], следните недвижими имоти, придобити в режим на СИО: неурегулиран застроен и незастроен поземлен имот № 181 с площ 78 кв.м. по кадастралния план на [населено място], [община], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 78 кв. м.; неурегулиран застроен и незастроен поземлен имот № 61 с площ 95 кв. м. по околовръстен полигон на [населено място], общ. С., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ 95 кв. м.; неурегулиран незастроен поземлен имот №62 с площ от 300 кв. м. по околовръстен полигон на [населено място], [община],; застроен и незастроен поземлен имот №2 с площ от 692 кв. м., находящ се в урбанизирана територия без регулационни граници в [населено място], махала Иглевска, [община], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и стопанска сграда с площ от 36 кв. м.; застроен и незастроен поземлен имот № 479 с площ от 155 кв. м., находящ се в урбанизирана територия без регулационни граници на [населено място], [община], ведно с построената в описания имот двуетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м.; пасище, мера с кад. № 003336 с площ от 2473 дка, находящ се в землището на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот ІІІ-25 с площ от 915 кв.м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот IV-25, с площ от 767 кв. м., находящ се в кв.1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот V -25 с площ от 600 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VI-25, с площ от 760 кв.м., находящ се в кв.1, по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VII-25, с площ от 910 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VIII-25, с площ от 665 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот IX-25, с площ от 650 кв. м., находящ се в кв. 1, по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот ІІІ-34, с площ от 1022 кв. м., находящ се в кв.1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот IV-34, с площ от 940 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот V-34, с площ от 750 кв. м., находящ се в кв. 1, по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VI-34, с площ от 870 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VII-34, с площ от 708 кв. м., находящ се в кв.1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот VIII-34, с площ от 643 кв. м., находящ се в кв.1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот ІХ-34, с площ от 1040 кв. м., находящ се в кв. 1 по плана на [населено място], [община]; урегулиран поземлен имот Х-34, с площ от 680 кв. м., находящ се в кв.1 по плана на [населено място], [община].
5. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – ПРОДАЖБА, сключена с нотариален № 164/12.07.2010 г., том ІІ, рег. № 1232, дело № 280/2010г. на нотариус В. Б., вписан в Служба по вписванията – [населено място] под акт № 191, том II, дело № 255 от 12.07.2010г., с която С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. продават на [фирма], [населено място], следния недвижим имот: застроен урегулиран поземлен имот пл. №838, представляващ дворно място от 560 кв. м., за който е отреден парцел ІІ -838 в кв. 90 по действащия план на [населено място], обл. В., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м.;
6. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – ПРОДАЖБА, сключена с нотариален акт № 151/23.06.2010г., том ІV, рег. № 2810, дело № 518/2010г. на нотариус Т. В., вписан в Служба по вписванията [населено място] под акт № 101, том VII, дело 935 от 23.06.2010г., с която С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. продават на [фирма], [населено място], следния недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в [населено място], [община], Бургаска област: дворно място с площ 3070 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № І-133 в квартал №25-а, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на [населено място], [община], заедно с построените в гореописания поземлен имот масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., състояща се от три стаи и салон, масивна второстепенна постройка със застроена площ от 40 кв.м. и полумасивна стопанска постройка, със застроена площ от 20 кв. м.;
7. По предявения от публичен изпълнител при ТД на НАП –гр.П., против С. Г. С., Ю. Т. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК – ПРОДАЖБА, сключена с нотариален акт №137/28.07.2010г., том ІІ, рег. № 9960, дело № 318/2010 г. на нотариус М. Димитров , вписан в Служба по вписванията под акт № 194, том IV, дело 643 от 28.07.2010г., с която С. Г. С. и съпругата му Ю. Т. С. продават на [фирма], [населено място], следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], област П., махала „К.“ с площ на поземления имот от 1200 кв.м., застроен с паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът се произнесъл по исковете за обявяване на недействителност на първите две сделки, доколкото съдът е разгледал вместо предявените искове по чл.216 ал.1 т.1 от ДОПК, искове с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК. Касаторът твърди, че в останалата му част обжалваното въззивно решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита за неправилен извода на решаващия съд, че процесните продажби са извършени след като на него, като длъжник, му е бил връчен ревизионен акт, респективно заповед за възлагане на ревизия. Наред с това твърди,че не е установена положителна предпоставка за уважаването на исковете по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК – сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния взискател. Твърди,че това намерение не се презюмира, както незаконосъобразно е приел първоинстанционният съд, а следва да бъде доказано и то от ищеца. Поддържа,че съдът е разместил неправилно доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ответника е да установи, че с процесните продажби той не уврежда интересите на публичните взискатели. Също твърди, че преди предявяването на исковете по чл.216 ал.1 от ДОПК по отношение на процесните имоти са извършени последващи сделки между купувача [фирма], [населено място] и трети лица.
Ответникът НАП – ТД [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Ответниците Ю. Т. С. и [фирма], [населено място] не изразяват становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че предявените искове с правно основание чл.216 ал.1 т.1 от ДОПК са основателни и доказани и е прогласил за относително недействителни спрямо държавата и общините П. и Баните, сключените с нотариален акт №125/17.06.2010г., том І, рег. №2271, дело №117/2010 г. и нотариален акт № 139/20.07.2010г., том І, рег. № 1736, дело №115/2010г. договори за дарение. Също така съдът е намерил за основателни и доказани и предявените искове с правно основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК, като е приел, че договорите за продажба са сключени от длъжника С. Г. С. с намерение да се увреди публичния взискател. Обосновал е извода си за наличие на намерение за увреждане със следните обстоятелства, при които са сключени сделките – липса на друго имущество у длъжника, както и липса на получени от сделките парични средства, които да бъдат употребени впоследствие за погасяване на публичните задължения на длъжника.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: При иск по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК намерението за увреждане на публичния взискател презюмира ли се или следва да бъде доказано и коя от страните носи доказателствената тежест за това? При иск по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК могат ли да бъдат засегнати права на трети лица, които са придобили тези права в резултат на правна сделка, сключена с приобретателя на имота, преди завеждане на иска и вписване на исковата молба? Поддържа, че въпросът за установяването на намерението за увреждане на публичния взискател, е решен от въззивния съд в противоречие с решение №436 от 22.12.2011г. по гр.д.№308/2011г. на ВКС на РБ, Г.К., ІІІ г.о., а вторият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне.
Неоснователни са доводите за недопустимост на решението, доколкото съдът не е разгледал непредявени искове, а е допуснал фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, като вместо чл.216 ал.1 т.1 от ДОПК е посочил като правно основание на два от предявените искове чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК. Тази фактическа грешка е отстранена с постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение от №298 от 05.10.2015г. по т.д. №1411/2012г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос относно установяването на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател, както и свързаният с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест във връзка с намерението на длъжника за увреждане, е обуславящ изхода на спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице поддържаното в жалбата противоречие на обжалваното решение с мотивите на решение №436 от 22.12.2011г. по гр.д.№308/2011г., на ВКС на РБ, Г.К., ІІІ г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които в хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а следва да бъде доказано, като доказателствената тежест се носи от ищеца. Тази практика, обективирана и в други решения на ВКС в същия смисъл, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №27 от 28.02.2013г. на ВКС по т.д.№410/2012г., Т.К., ІІ т.о./ е съобразена от Пловдивски апелативен съд, който е изложил доводи относно обстоятелствата, въз основа на които прави извод за наличие на намерение за увреждане на публичния взискател у ответника С. Г. С., касатор в настоящото производство. Съдът е приел, че наличието на намерение за увреждане подлежи на доказване като елемент на фактическия състав, обуславящ основателността на иска по чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК и е извършил преценка на събрания доказателствен материал, за да установи дали в случая такова намерение е налице. Изводите, до които въззивният съд е достигнал по този въпрос, не са предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като те засягат правилността на обжалваното решение. Също така въззивният съд не е изразил становище, че доказателствената тежест за установяване на липсата на намерение за увреждане е на ответника по предявените искове. Съдът е приел, че в тежест на ответника е да установи, че въпреки извършеното разпореждане не е увредил интересите на публичните взискатели, защото разполага с достатъчно имущество, от което при необходимост може да се събере дължимото по неговите публични задължения. Въпреки, че намерението за увреждане подлежи на доказване от ищеца, обстоятелството, че ответникът разполага с достатъчно друго имущество, за да удовлетвори вземанията на публичния взискател въпреки извършеното разпореждане, е факт, от който ответникът черпи благоприятни последици.
Вторият поставен от касатора въпрос, не е обуславящ за изхода на спора. Извършените от страна на приобретателите по атакуваните по реда на чл.216 от ДОПК сделки, последващи разпореждания с прехвърлените имоти, не са от значение за основателността на предявения конститутивен иск по чл.216 от ДОПК. Поради това и правилно въззивният съд не е обсъждал този въпрос в мотивите на своето решение. Правните последици на съдебното решение, с което се уважава искът по чл.216 от ДОПК, по отношение на трети лица, придобили права върху отчуждените от длъжника недвижими имоти, в резултат на последващи сделки, могат да бъдат преценявани при евентуално насочване на изпълнението от публичния изпълнител върху тези имоти. В ДОПК е предвиден ред за защита на трети лица със самостоятелни права върху вещите, върху които е насочено принудителното изпълнение. По този ред третите лица могат да заявят своите права, доколкото не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по чл.216 от ДОПК решение и съответно в тези производства следва да бъде обсъдено дали правата им са противопоставими на публичния взискател. Поради изложеното следва да се приеме,че по отношение на втория поставен от касатора въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №668 от 13.11.2014г. по т.д. № 1411/2012г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав, поправено с решение №298 от 05.10.2015г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.