5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 711/2010
гр. С., 05.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5304 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на П. А. П. от[населено място], против въззивното решение без номер от 21 август 2007 г., постановено по гр.д. № 4504 по описа на С. градски съд за 2003 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 17 юли 2000 г., постановено по гр.д. № 32 по описа на районния съд в[населено място] за 1994 г.
Срещу същото решение, но в частта му, с която оставено в сила решение без номер от 7 февруари 2002 г., постановено по гр.д. № 32 по описа на районния съд в[населено място] за 1994 г. и в частта, с която е прекратено производството по жалбата на И. М., е постъпила и касационна жалба от И. И. М. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. К.. В хода на производството пред ВКС поради смъртта на касатора при условията на чл. 120 ГПК (отм.) на негово място са конституирани наследниците му Д. И. М., Н. Илиева М. и К. Илиева М..
В жалбата на П. П. се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че ищецът И. М. няма активна легитимация за предявяване на иска, защото не е собственик на процесния гараж – нотариалният акт е оспорен, а и е нищожен като издаден в противоречие с чл. 35, ал. 1 от Закона за ЖСК; нотариалният акт е издаден въз основа на съставен актуализиран разпределителен протокол, изготвен от УС на ЖСК, който не може да произведе действие и правни последици за издаване на нотариален акт, а разпределянето на гаражите е отменено с решение на районния съд от 1976 г.; ищецът е бил длъжен да представи протокол от УС на ЖСК от 1992 г. и оригинала на протокола от 1975 г.; ЖСК не е изпълнило задължението си да представи разпределителния протокол от 1975 г. и решението за осъвременяването му от 1992 г., поради което следва да се приеме, че окончателен разпределителен протокол за гаражите няма; съдът не е обсъдил протокол на ОС на ЖСК от 1977 г., с който е обявено, че гаражите не са разпределени и ищецът е един от кандидатите за тях.
В касационната жалба на И. М. се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че в разглеждания случай не е предявен нов иск, защото е предявено искане на същото правно основание и между същите страни с цел процесуална икономия; процесът се води от 1993 г. и присъдената сума е смешна; касаторът е възрастен и тежко болен, с малка пенсия и е непоносимо за него да заплаща разноски за делата. Неправилно не са присъдени и разноските по делото.
В отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). на жалбата на И. М. касаторката П. П. сочи доводи за неоснователността й. Претендират се разноски.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЖСК от 1975 г. в частта, с която процесният гараж е разпределен на ищеца – няма данни с решение на ВКС да е отменено решението на ОС за процесния гараж, както и за разпределението на гаражите изцяло, поради което доказателствената сила на нотариалния акт от 1993 г. не е оборена, а ответницата владее гаража без основание; гаражът не е собствен на ЖСК заради факта, че тя не е заличена от регистъра; искът за обезщетение по чл. 59 ЗЗД е основателен за процесния период 1993 г. – 1999 г. и при обжалване само от страна на ответницата, съдът правилно е присъдил 211,20 лева за периода; ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и искането му за актуализация на размера, както и искането му за присъждане на обезщетение за след 1999 г. до заключението на вещото лице и лихва върху него, е недопустимо пред въззивния съд като предявяване на нов иск.
Касационната жалба на П. П. е неоснователна, а касационната жалба на И. М. е основателна.
Съдът е сезиран с ревандикационен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността и иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД до пълното освобождаване на претендирания гараж. В исковата си молба касаторът М. сочи, че е собственик на гараж № 27 в двора на ЖСК “К.”, но гаражът се ползва от касаторката П.. Този факт не се оспорва. Ищецът основава правата си на нотариален акт от 23 март 1993 г. за собственост върху посочения гараж, построен от ЖСК върху държавно място. Според този нотариален акт, при неговото издаване е представен и окончателен разделителен протокол на ЖСК. Наличието на окончателен разделителен протокол по отношение на гаража е спорният факт по делото.
Установява се, че за разпределяне на гаражите на ЖСК “К.” е бил взето решение на 22 май 1975 г. и това решение е отменено от съда. С последващо решение от 20 ноември 1975 г. на общото събрание са разпределени гаражите, като касаторът М. получава процесния гараж. Твърдението на ищеца е, че именно този е окончателният разпределителен протокол, въз основа на който е издаден и нотариалният му акт за собственост.
С представените съдебни решения се опровергава тезата на касаторката П., че разпределението е отменено – така с решение по гр.д. № 777 по описа на ВС за 1990 г. са отхвърлени искове на членове на ЖСК “К.” за отмяна на решението на общото събрание на ЖСК от 20 ноември 1975 г. в частта му, с която са разпределени построените от кооперацията гаражи. Касаторката П. не е предявявала иск за отмяна на това решение. С решение по гр.д. № 1733 по описа на ВКС за 1997 г. е прието, че незаконосъобразно е отменено решението на ОС от 20 ноември 1975 г. изцяло и е оставена без уважение молбата на УС на ЖСК “К.” за преглед и отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на районния съд в[населено място] по гр.д. № 1896 по описа на същия съд за 1993 г. в частта му с която е отменено решението на ОС на ЖСК от 1975 г. само разпределението на гараж № 1 по иск на касаторката П.. Решението е останало в сила по отношение на процесния гараж. Преразпределяне по отношение на него не е извършено и с протокола от 31 март 1977 г. на общото събрание на кооператорите, защото тогава са разпределени три свободни гаража. На последно място, неоснователно се твърди от касаторката П., че окончателният разделителен протокол е този от 1992 г. и че той не може да произведе права, защото е съставен в нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 5 З.. През м. юли 1992 г. е извършено актуализиране на разпределителния протокол от 20 ноември 1975 г. в съответствие с настъпили промени в семейното положение на кооператорите, като ново разпределяне не е извършено.
Касаторката П. още твърди, че не може да се приеме, че е налице валиден окончателен разпределителен протокол от 1975 г., след като ценообразуването на кооперацията е извършено през м. май 1983 г. Тази своя теза касаторката обосновава с изискването на чл. 35 от Закона за жилищностроителните кооперации, според който нотариусът снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове въз основа на решение на общото събрание за приемане на окончателната цена на имотите и определяне на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Твърдението не е съобразено с нормативната основа, действала към момента на вземането на решението на общото събрание от 20 ноември 1975 г. Така според чл. 17 на Правилника за жилищно-строителните кооперации (създаден по силата на чл. 48 от Закона за собствеността, отменен с приемането на З. от 1978 г.), приет с ПМС от 17 юни 1954 г. – “Известия” бр. 51/1954 г., снабдяването на кооператорите с нотариални актове става въз основа на решение на общото събрание, като единственото условие е строежът да бъде завършен. Това правило е възпроизведено и в чл. 25 и чл. 42 от Типовия устав на ЖСК, приет през 1954 г. Едва с приемането на Закона за жилищностроителните кооперации през 1978 г. се въвежда изискването на чл. 35 З. – окончателното решение на общото събрание да е това, което приема окончателната цена на имотите и въз основа на което става снабдяването с нотариални актове за придобиване правото на собственост върху съответния обект, изграден при условията на ЖСК. Ето защо към 20 ноември 1975 г. при налично завършване на строежа, са били изпълнени изискванията на закона за вземане на окончателно решение на общото събрание за разпределяне на обектите на ЖСК “К.” и протоколът от същата дата е окончателният разпределителен протокол, представляващ необходимият документ за снабдяване на членовете на ЖСК с нотариални актове. Изводът не се опровергава от обстоятелството, че едва през м. май 1983 г. е оформено окончателното ценообразуване на гаражите. В тази връзка следва да се съобрази и правилото на § 8 от Заключителните разпоредби на З. – законът от 1978 г. се прилага и по отношение на ЖСК, регистрирани до влизането му в сила, за действията, които трябва да бъдат извършени след това, поради което за снабдяване с нотариален акт по смисъла на чл. 35, ал. 2 З. е било необходимо да се представи и оценка на съответните обекти.
При посочените съображения следва да се приеме, че ревандикационният иск е основателен и атакуваното решение в тази му част е правилно.
Решението по иска по чл. 59 ЗЗД следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за уточняване на претенцията на ищеца. Претенцията е за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за неоснователното ползване на процесния гараж до пълното му освобождаване. Размер на претендираната сума не е посочен. В молба от 2 юни 1999 г. ищецът М. посочил, че претендира обезщетение за периода 10 май 1993 г. – 10 юни 1999 г. по 3000 лева или общо 219900 лева (неденоминирани), заедно със законна и мораторна лихва за същия период. С допълнителна молба, приложена на л. 99 от първоинстанционното дело касаторът М. посочил, че увеличава иска си по чл. 59 ЗЗД за периода от 10 юни 1999 г. до датата, на която ще бъде назначено ново вещо лице за изчисляване на обезщетението. С протоколно определение от 23 май 2002 г. първостепенният съд оставил искането без уважение, като посочил, че по естеството си то представлява предявяване на нов иск. С въззивна жалба М. поискал отмяна на решението на районния съд в частта му, с която не е уважено искането за размера на обезщетението от 10 юни 1999 г. до момента на представяне на заключение на вещо лице, включително за актуализация за периода от 26 юни 1993 г. до 10 юни 1999 г., както и за законната лихва.
При тези данни следва да се приеме, че производството по делото се е развило по нередовна искова молба. Ищецът не е спазил изискванията на чл. 98 ГПК (отм.), приложими и при изменение на размера на иска по чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), относно вида и размера на изменението на иска, като е несъмнено, че ищецът може да увеличи размера на иска дори и пред въззивния съд. В тази връзка неоснователно е прието, че въззивната жалба на И. М. е недопустима, тъй като липсвал предмет на обжалване. Въззивният съд, при съобразяване на доводите на ищеца в неговата въззивна жалба, е следвало да остави исковата молба без движение, като му укаже да уточни заявената претенция в съответствие с изискванията на закона.
Исканията за разноски въззивният съд ще следва да прецени при условията на чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.).
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 21 август 2007 г., постановено по гр.д. № 4504 по описа на С. градски съд за 2003 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 17 юли 2000 г., постановено по гр.д. № 32 по описа на районния съд в[населено място] за 1994 г.
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение без номер от 21 август 2007 г., постановено по гр.д. № 4504 по описа на С. градски съд за 2003 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 7 февруари 2002 г., постановено по гр.д. № 32 по описа на районния съд в[населено място] за 1994 г. и в частта му, с която е прекратено производството по делото по жалбата на И. И. М..
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: