О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София,14.06.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1740 / 2011г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.07.2011г. по гр.д.№1234/2011г. на АС София, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делето е върнато на същия съд за ново разглеждане.
Жалбоподателите Б. Р. В. и О. П. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателят С. И. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл в нарушение на принципа за диспозитивното начало и постановения от него акт е недопустим.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд, е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на подаване на исковата молба. Прието е за установено, че с решението си първоинстанционният съд е прогласил нищожността по иск предявен от Б. В., О. В. К. Г. срещу С. И., на договор за продажба на наследство сключен на 16.05.2008г., между П. К., чрез пълномощника му В. М. от една страна и от друга страна С. И., на основание чл.26, ал.1, предл.2, вр. чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави вследствие на договаряне във вреда на представлявания, отхвърлил е като неоснователен иска с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на същия договор за продажба на наследство, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, както и иска предявен против В. Ш. иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева, получена от последния в качеството му на пълномощник при продажбата на наследството на П. В..
Установено е било, че срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от ответниците С. И. и В. Ш., само в частта, с която е обявен за нищожен договорът за продажба на наследство, на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, както и в частта за разноските, по подробно изложени в жалбите съображения.
Въззивният съд, като е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част и като е отбелязал, че решението е обжалвано само в частта по иска за прогласяване нищожността на договора за продажба на наследство е постановил, че обезсилва изцяло първоинстанционното решение като връща делото за ново разглеждане на първата инстанция за произнасяне с решение по главнте искове – по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, а също така и по евентуалните чл.33, ал.1 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД като посочва, че последните следва да бъдат разгледани от тази инстанция, при сбъдване на процесуалното условие за тяхното разглеждане – отрицателния изход на делото по главните искове, поради което не се нарушава и забраната за влошаване на положението на обжалващия, чрез обезсилване на цялото решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбопдателите Б. Р. и О. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по процесуланоправния въпрос за задължението на съда да постави точната правна квалификация на спора, с който е сезиран, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят С. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне с оглед преценката за допустимостта на съдебното решение, което съдът е постановил в нарушение на диспозитивното начало.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че в следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК, но не с оглед поставения за разглеждане от жалбопдателите Б. Р. и О. В., процесуланоправен въпрос за задължението на съда да постави точната правна квалификация на спора, а с оглед поставения от жалбоподателят С. Х. въпрос за задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен. За тяхното нарушаване съдът трябва да следи служебно при всяко положение на делото, преди да реши спора по същество, а в случая по делото са налице данни за това, че въззивният съд постановявайки обжалваното съдебно решение е излязъл извън предмета на спора, по който е сезиран с въззивните жалби.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 08.07.2011г. по гр.д.№1234/2011г. на АС София, от по жалба на С. И. Х., на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на ІV то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от С. И. Х. в размер на 97,18 лева в седмичен срок, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: