Р Е Ш Е Н И Е
№ 716
гр. София, 27. 11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2041/2008 година
Производството е по чл.218е във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./ вр. § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 353/29.10.2007 год. постановено по гр.д. № 577/2007 год. Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 год., постановено по гр.д. № 188/2006 год., с което са отхвърлени исковете на Т. М. Б. за установяване на правото му на собственост върху ? идеална част от пристройка на два етажа на застроена площ от 32 кв.м., построена към западния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена в урегулиран поземлен имот VII-740, кв. 22 А, по плана на гр. С., заедно със съответните иделани части от правото на строеж върху държавно място, както и иска за прогласяване на нищожност на покупко-продажба на описания имот, извършена с
нотариален акт № 1* том IV а, дело № 718/2004 год. на Нотариус № 411 на НК.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Т. М. Б., в която се релевират доводи за необоснованост и за неправилност-касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено и бъде върнато за ново разглеждане на друг състав.
Ответницата по жалбата не е депозирала по реда на чл.218 г ГПК/отм./ писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Съдът е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 37, том III а, дело № 400/12.12.2002 год. Тинка И. Б. е придобила процесния имот. Същата през 1949 г. е сключила брак с ищеца по делото, който към момента на придобиване на процесния имот не е бил разтрогнат. Бонева с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 1* том IV а, дело № 718/2004 год. на Нотариус № 411 на НК е прехвърлила, без участието на касатора Т. Б. , на ответницата по жалбата Е. Г. М. правото на собственост върху пристройка на два етажа на застроена площ от 32 кв.м., построена към западния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена в урегулиран поземлен имот VII-740, кв. 22 А, по плана на гр. С., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място, срещу заплащане на цена от 2 913.60 лева. В договора е отразено, че продавачката е получила посочената продажна цена. В декларацията за гражданско състояние, приложена към сделката, продавачката Т. И. Б. е декларирала,че е неомъжена.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че главният иск с правно основание чл.22 ал.2 СК е предявен след изтичане на преклузивния шестмесечен срок от узнаването,тъй като не са ангажирани доказателства за момента на узнаването,а в исковата молба ищецът твърди,че е знаел за сделката към момента на нейното извършване,поради което договорът е породил действие и за неучаствалия съпруг./сега касатор/. Неоснователен е и евентуалният иск за собственост на ? ид.ч. от процесния имот с правно основание чл.97 ал.1 ГПК ,тъй като семейната имуществена общност е бездялова,поради което върху определена идеална част не може да се установява собственост.
Решението е правилно.
Изложените в настоящата касационна жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Съдът е приложил правилно закона и е приел,че доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ е за страната, която твърди узнаването на обстоятелството, че има извършена сделка, без нейно съгласие и че оспорването на сделката е извършено в рамките на предвидения от закона шестмесечен срок. В конкретния случай касаторът е този, който е следвало да докаже посочените обстоятелства. В исковата молба самият той е заявил, че е знаел за сделката, като се е уговорил със съпругата си Т. И. Б. да продадат процесния имот. Следователно към момента на завеждане на делото пред първоинстанционния съд преклузивния шестмесечен срок е бил изтекъл. Едва в касационната жалба ищецът касатор въвежда твърдение, че не е знаел за сделката и че исковата молба е подадена в срок. Тъй като не е доказал това обстоятелство ще следва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие. Съгласно материалния закон чл. 22 ал.3 от СК /отм./ извършеното разпореждане от единия съпруг със имот СИО има действие и по отношения на неучаствалия съпруг, в случай, че същият не оспори сделката в шестмесечен срок от узнаването. Следователно сделката е напълно действителна и поражда вещно-правен ефект, но е недействителна по отношение на неучаствалия съпруг. Той има право да я оспори в предвидения от закона срок, а ако не строи това, сделката се санира. Това саниране има обратно действие, тоест към момента на сключването й. Неоспорването на сделката в шестмесечен срок, води до създаването на права и задължения и за неучаствалия съпруг, все едно че същият е участвал в сделката.
Правилен,съобразен със закона и доказателствата по делото е и изводът на съда по отношение на евентуалният иск за установяване на собственост върху ? ид.ч.от имота. С извършената сделка на разпореждане, несопорена в срок от ищеца- касатор, неговото право на собственост е преминало в ответницата Е. Освен това съпружеската имуществена общност е бездялова и без да е прекратена, не може да се установява какъв е делът на единия съпруг.
Изложените твърдения в касационната жалба , че касаторът не е добре здравословно и поради това не е могъл да присъства на сделката,а съпругата му е подписала декларация с невярно съдържание, не се съдържат,като твърдения в исковата молба. Те се въвеждат едва в касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 пр.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353/29.10.2007 год. постановено по гр.д. № 577/2007 год., на Софийски окръжен съд, II- ри състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: