3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№716
гр. София,11.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.11. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №504/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. А. К. и Петя И. К. от [населено място] срещу решение №298 от 26.11.2014 г. на Апелативен съд-Велико Т., ГК по гр.д. №238/2014 г.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №23/ 05.02.2014 по гр.д. №540/12 г. на Ловешки окръжен съд, с което е признато за установено , че към 27.04.2012 г. съществува вземане на [фирма]-гр.София срещу двамата касатори в размер на 44 249,02 швейцарски франка-главница за периода от 18.05.2011 г. до 26.04.2012 година и 3 715,05 швейцарски франка -договорна лихва за същия период, както и такса от 0,18 швейцарски франка,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на договор за потребителски кредит HL 32595/18.01.2008 г. и четири броя допълнителни споразумения към него, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 244/2012 на РС-Тетевен.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на банката, сега с наименование Ю. България АД като кредитодател по процесния договор за кредит,уговорен в швейцарски франкове, решаващият съдебен състав е изложил следните съображения:
По силата на уговорките в сключения между страните по спора договор потребителски кредит HL 32595/18.01.2008 г. касаторите като кредитополучатели са усвоили 50 000 лева, уговорени в равностойността им в швейцарски франкове по курс купува на банката-кредитодател в деня на усвояване на средствата по кредита при условия за връщане , лихви,такси и обезпечения, залегнали в съдържанието на самия договор. С договор за цесия от 05.02.2008 г. банката прехвърля вземанията си по договора за кредит, заедно с обезпеченията си на [фирма], след което дружеството- цесионер и длъжниците сключили четири броя допълнителни споразумения, съответно на 14.03.2009 г.,15.03.2010 г.,23.03.2010 г. и 15.11.2010 г., вследствие на което се формирала главница в по-голям размер от първоначално договорената. С последваща обратна цесия от 17.11.2011 година процесните вземания, ведно с обезпеченията били прехвърлени отново на банката-кредитодател, но вече при новите условия, т.е. съгласно сключените междувременно допълнителни споразумения с [фирма]. Касаторите-кредитополучатели преустановили плащанията на месечните вноски по уговорените в договора лихви по кредита на 18.03.2011 г., поради което с настъпването на падежа на третата последователна вноска за лихва целият размер станал предсрочно изискуем по силата на действието на уговорката в чл.18 ал.2 от съдържанието на договора за кредит. За цесията и за настъпването на предсрочната изискуемост длъжниците били уведомени чрез изпращането на уведомителни писма на посочените в договора от самите тях адреси, поради което и съгласно уговорката в чл.29 от договора следвало да се считат за редовно уведомени.
За да счете за неоснователни наведените в отговора на ИМ от двамата касатори възражения за нищожност, поради неравноправност-чл.146 ал.1 във връзка с чл.143 т.т. 9,10,11,12 на отделните уговорки в договора за потребителски кредит HL 32595/18.01.2008 г., а именно тези в:чл.3 ал.1 и ал.5 , чл.6 ал.3,чл.12 ал.1 и чл.22 ал.1 и ал.2 , решаващият състав на въззивния съд е изложил няколко основни аргумента, които се свеждат до това, че самите клаузи преди всичко са индивидуално договорени, тъй като с получаването на средствата по кредита, ответниците са целели рефинансирането на друг жилищен кредит, поради което и нямало основание да се приеме, че не били предварително запознати с условията, при които се отпуска процесният кредит. Не са били налице съответните специални фактически състави на посочените разпоредби на чл.143 З. по отношение на съответните уговорки в договора за кредит.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора като обуславящи изхода по спора правни въпроси могат да се приемат тези за приложението чл.143 т.10 З. относно уговорката в т.12 ал.1 от договора за потребителски кредит за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в него основание, както и за разпределението да доказателствената тежест относно това, дали съответните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл.146 З.. По първия от тези въпроси следва да се извърши проверка за наличие на противоречие на обжалваното въззивно решение със служебно известната на настоящия състав на ВКС задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: решение №77 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/14 на ВКС, Трето гр. отд. на ГК . Противоречието по релевантен за спора правен въпрос със задължителна практика на съдилищата е основание за допускане до касация,съгласно чл. 280 ал.1, т.1 ГПК. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест относно факта, че съответните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл.146 З. е налице противоречие с казуална практика на съдилищата- влязлото в сила решение №1996/14.03.2014 г. по гр.д. № 8877/2013 на СГС, ГО, приложено в препис към касационната жалба, което е основание за допускане до касация визирано в чл.280 ал.1,т.2 ГПК. По останалите повдигнати в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК въпроси решаващият състав на ВКС следва да вземе отношение при произнасянето си с решение по реда на чл.290 ГПК.
Касаторите Б. А. К. и Петя И. К. са освободени по реда на чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса с определение на Л. по гр.д. №540/12, което важи за цялото производство пред всички съдебни инстанции.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №298 от 26.11.2014 г. на Апелативен съд-Велико Т., ГК по гр.д. №238/2014 г..
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.