2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 06.06.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1627 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. срещу решение № 471/28.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 598/2012 г. на Добричкия окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта му, с която, като е потвърдено решение № 66/18.05.2012 г., том VІ, стр. 78 по гр. дело № 6071/2011 г. на Добричкия районен съд, ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 4, ап. 10, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, е предоставено на С. П. Г.; респ. – и в съответната част относно разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от решението на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните (уточнени и конкретизирани от съда, предвид правомощието му съгласно т. 1, изр. 2 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) четири правни въпроса – два материалноправни и два процесуалноправни, а именно: 1) следва ли при предоставяне след развода на ползването на семейното жилище, което е собственост на трето лице, и когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, да се прилагат общите критерии – вина, здравословно състояние, доходи, материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства, и жилището да бъде предоставено за ползване на невиновния съпруг; 2) следва ли да се предостави ползването на семейното жилище, което е собственост на трето лице, на невиновния съпруг за неопределен период от време; 3) съставлява ли процесуално нарушение кредитирането на обясненията на процесуалния представител на едната страна по делото, че страните са предоставили своя апартамент на трето лице, а то им е предоставило за ползване своя апартамент, без да са събрани доказателства в тази насока; и 4) могат ли обясненията на процесуалния представител на едната страна по делото да се ползват с доказателствена сила и може ли съдът единствено въз основа на тях да приеме, че е налице общо право на ползване на семейното жилище на страните, без такова да им е учредено по надлежния ред.
Жалбоподателят поддържа, че двата материалноправни въпроса (първите два) са разрешени от въззивния съд в противоречие със следните представени (в преписи) съдебни решения, а именно: решение № 89/14.03.2011 г. по гр. дело № 1102/2010 г. на ІІІ-го гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 1205/19.12.1995 г. по гр. дело № 923/1995 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВС и решение № 2496/26.09.1968 г. по гр. дело № 2025/1968 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВС, които са постановени по реда на отменения ГПК. С това жалбоподателят навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в тази връзка виж т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на двата материалноправни въпроса жалбоподателят навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка излага съображения, че не са единични случаите, при които се иска предоставяне ползването на семейното жилище, когато последното е собственост на трето лице и от брака няма ненавършили пълнолетие деца. По отношение на двата изведени от него процесуалноправни въпроса, жалбоподателят не е навел и посочил никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. П. Г. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Претенции за предоставяне ползването на процесното семейно жилище след развода са предявили и двете страни по настоящото бракоразводно дело. За да постанови решението си в тази негова обжалвана част, въззивният съд е приел за установено следното: Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е на жалбоподателя. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака (синът им е навършил пълнолетие на 08.03.2010 г.). Процесното семейно жилище е собственост на брата на жалбоподателя. Страните притежават в съсобственост (5/6 идеални части – придобити в СИО и 1/6 идеална част – лична собственост на жалбоподателя) друго жилище, находящо се на третия етаж в същата сграда, в която е и процесното семейно жилище. Страните са предоставили своето съсобствено жилище за безвъзмездно ползване на брата на жалбоподателя, а той им е предоставил за безвъзмездно ползване своето жилище – процесното семейно такова. Предвид това, въззивният съд е приел, че са налице облигационни отношения по договор за заем за послужване, поради което предоставянето на ползването на процесното семейно жилище на единия съпруг следва да е в рамките на това облигационно отношение с третото лице и срокът за това ползване ще зависи от развитието на това правоотношение с него. Окръжният съд е приел също, че в случая е налице хипотезата на чл. 56, ал. 5 от СК – двете страни по делото имат общо право на ползване върху семейното жилище. С оглед това, и тъй като от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът е намерил, че следва да приложи общите критерии, визирани в същата разпоредба и в чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК – вина, здравословно състояние, доходи и материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства. В тази връзка въззивният съд е приел за установено, че страните нямат здравословни проблеми, и двамата работят и получават доходи от трудово възнаграждение, и двамата нямат друго жилище, което да задоволи жилищната им нужда, съвместното ползване на семейното жилище от двамата съпрузи е невъзможно, предвид изострените отношения между тях, и тъй като не могат да се обособят две самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. При това положение, окръжният съд е приел, че единствен определящ критерий остава вината, поради което е намерил за правилно първоинстанционното решение в частта му, с която процесното семейно жилище е предоставено за ползване на ответницата по касационната жалба, без за това да е определен срок.
Двата материалноправни въпроса, изведени от жалбоподателя (първите два в изложението му), са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В посоченото (и представено в препис) от касатора, решение № 89/14.03.2011 г. по гр. дело № 1102/2010 г. на ІІІ-го гр. отд. на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, по приложението на чл. 107, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.), е прието, че когато семейното жилище е съсобствено между трето лице и виновния за разстройството на брака съпруг, то независимо от неговата вина, тъй като той не е собственик на цялото жилище, последното не може да бъде предоставено за ползване на другия – невиновния съпруг. В същия смисъл е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, и по приложението на чл. 56 от СК от 2009 г. Израз на тази практика е решение № 554/15.07.2010 г. по гр. дело № 1774/2009 г. на ІV-го гр. отд. на ВКС, в което е прието, че тъй като разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.) не е възпроизведена в СК от 2009 г., то при действието на последния е изключено предоставянето на ползването на семейното жилище на съпруга-несобственик на същото в други случаи, освен когато жилището е на другия съпруг и ползването му се предоставя само докато се упражняват родителските права върху родените от брака деца. Прието е също, че когато семейното жилище е на близки на единия от съпрузите, ползването може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година. Разрешенията на двата изведени от касатора материалноправни въпроса, възприети в обжалваното въззивно решение, са в противоречие с тези две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК; т.е. налице е допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по тези два материалноправни въпроса (в тази връзка виж също т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, не е необходимо да бъдат изследвани останалите две допълнителни основания, посочени от касатора във връзка с тези два правни въпроса, респ. – не е необходимо обсъждането и на останалите две посочени и представени от него решения на ВС, постановени по реда на отменения ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по двата процесуалноправни въпроса, изведени от касатора. Последният (както вече беше посочено) не е навел във връзка с тях никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, което само по себе си обуславя извод за недопускане на касационно обжалване. Освен това, обстоятелствата по размяната на облигационно основание на ползването на двете съседни жилища между брата на жалбоподателя и страните по делото, очевидно и без всякакво съмнение са били напълно безспорни между страните в първоинстанционното производство по делото, видно от процесуалното поведение на страните и съда в същото. Поради това, тези два процесуалноправни въпроса не са и от значение за изхода на спора по делото; респ. – те не представляват и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение – в обжалваната му част – следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните изведени от страна на касатора материалноправни въпроси по приложението на чл. 56 от СК, а именно: 1) следва ли при предоставяне след развода на ползването на семейното жилище, което е собственост на трето лице, и когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, да се прилагат общите критерии – вина, здравословно състояние, доходи, материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства, и жилището да бъде предоставено за ползване на невиновния съпруг; 2) следва ли да се предостави ползването на семейното жилище, което е собственост на трето лице, на невиновния съпруг за неопределен период от време.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 471/28.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 598/2012 г. на Добричкия окръжен съд – в частта му относно предоставянето на ползването на семейното жилище и в съответната му част относно разноските по делото;
УКАЗВА на жалбоподателя В. Г. Г. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 15 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.