Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
гр. София, 10. 11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2898/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “б” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. П. С. като пълномощник на К. А. П.,М. Т. П.,Н. Т. П. и С. П. С. срещу решение на Софийски апелативен съд,постановено на 01.08.2007 год.по в.гр.д. № 2368/2005 год.в частта му,с която са отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди за разликата от присъденото обезщетение за всеки от тях до пълния предявен размер,в частта му,с която иска за имуществени вреди предявен от Н. П. е отхвърлен изцяло,както и в частта му,с която е оставено без уважение искането с правно основание чл.36 и чл.38 ЗА за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за оказана защита при условията на чл.5 ал.1 т.1 от наредба № 1/99 год.
В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Твърди се,че въззивния съд не е направил правилна преценка на доказателствата по делото,поради което и изводът му,че пострадалият е действал при условията на груба небрежност в степен 1/4 е в нарушение на материалния закон. Излага и доводи за необоснованост, поради нарушаване принципа за справедливост при определяне на обезщетението,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По отношение на имуществените вреди/пропуснати ползи/изводът е незаконосъобразен,тъй като касаторът – ищец Н. П. е правоимащ съгласно чл.80 СК да търси дължимата му се по закон издръжка. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено ново,с което исковете им бъдат уважени в пълните размери ,както и да им се присъдят направените разноски.
Ответникът по касация – „Ф”ЕО. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите в жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна ,намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта,с която се атакува въззивното решение по иска за имуществени вреди за сумата 3054,33 лв. Този иск е с цена под 5 000 лв.и въззивното решение по него не подлежи на касационен контрол,съгласно чл.218а ал.2 б.”б” ГПК/отм/. Освен това не попада и в приложното поле на § 79 на ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.105/08.11.2002 год./ относно заварените трудови спорове. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба е допустима в частта,с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата от присъденото обезщетение в размер на по 30 000 лв. за първите трима касатори и 27 000 лв. за четвъртия от тях до пълните им предявени размери от по 50 000 лв. за всеки от тях – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК от надлежни страни,срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивна инстанция.
В решението въззивния съд е приел за установено, че станалата на 10.01.2004 год. на територията на „К”АД злополука е трудова съгласно чл.55 ал.1 от КСО,а пострадалият наследодател на касаторите-ищци Т. Софрониев П. ,при изпълнение на трудовото си задължение на противопожарен оператор,състоящо се в участие при оказване на помощ на пострадали от авария в доменното производство,се отравя с доменен газ и при транспортирането му към болнично заведение почива.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че са налице условията на чл. 200 КТ с който се ангажира безвиновната отговорност на работодателя спрямо наследниците на работника или служителя, за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния наследодател, причинена от претърпените от него трудова злополука или професионално заболяване. Доводът за намаляване на обезщетението при условията на чл. 201, ал. 2 КТ съдът е приел за основателен. Приел е, че при създалата се сложна и променяща се обстановка на мястото на злополуката,свързана с неосъществена координация между участниците в спасителната операция,интензивното изтичане на доменен газ от влагоотделителя при първа газочистачка,поради неподаване своевременно на вода към дроселната група,влажното време и ниските температури, наследодателят на касаторите при спасяване на обгазените работници е допуснал нарушаване на правилата за безопасност,с което е допринесъл за интоксикацията си с доменен газ. Възприемайки заключението на техническата експертиза,съгласно която,не е възможно да се получи токсично обгазяване на работник използващ изправен ВДА С. С – 71,при условие,че се спазват инструкциите за употребата му е направил извод ,че основна причина за злополуката е,че пострадалият или е свалил лицевия си шлем или по някакъв друг начин е прекъснал достъпа на въздух от дихателния си апарат,в резултат на което отровния доменен газ е попаднал в дихателните му органи и е последвала интоксикация,довела до неговата смърт,т.е.квалифицирал е действията на работника, допринесли за настъпване на злополуката като груба небрежност в степен – 1/4. При определяне размера на обезщетението, съдът е взел предвид и степента на грубата небрежност на пострадалия.
Решението е правилно като краен резултат. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е ангажирал отговорността на работодателя по чл. 200 КТ ,но прилагайки неправилно материалния закон е приел,че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносното събитие, като е проявил груба небрежност,поради което мотивите на решението следва да бъдат частично корегирани.
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл. 201, ал. 2 КТ само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност/съзнавана непредпазливост/, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Следва да се има предвид,че не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ,а само субективното отношение на пострадалия,довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК е на работодателя,извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване.Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, както неправилно е приел въззивният съд, с оглед липсата на каквито и да било доказателства за извършените от действия- сваляне на лицевия шлем или прекъсване по някакъв друг начин на достъпа на въздух от дихателния апарат. В случая е видно,че П. е имал дългогодишен опит в извършваната работа- 25 години и без доказателства,че е предприел лични действия,свързани с експлоатацията на апарата в опасната обгазена среда,в разрез с правилата за безопасност на труда, механизмът на трудовата злополука не може да бъде точно установен, поради което не може да се приеме за безспорно и обстоятелството, че е действувал в разрез с изискванията за безопасност на труда и то със съзнанието за евентуално съществуваща опасност от настъпване на определени вредоносни последици, които да се е надявал да предотврати.При липса на свидетели-очевидци и при възможно друго въздействие, останало неразкрито, категоричен извод за допусната груба небрежност, както неправилно е приел въззивният съд, не може да бъде направен.
Предвид на това съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия под формата на груба небрежност.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба – за нарушаване на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,а именно на по 30 000 лв. за първите трима касатори и 27 000 лв. за четвъртия от тях. Размерът на обезщетението съответства на действителния размер морални вреди и е съобразен с внезапността на смъртта на наследодателя на касаторите – ищци,неговата възраст,шоковото състояние, в което са изпаднали ищците,загубвайки опората си в живота,както и тяхната възраст .
Искането за присъждане на разноски,представляващи минимално адвокатско възнаграждение за оказана защита при условията на чл.5 ал.1 т.1 от наредба № 1/99 год.е основателно и се следва на касаторите в размер на 1 418 лв.
Водим от изложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалбата подадена от адв. П. С. като пълномощник на К. А. П.,М. Т. П.,Н. Т. П. и С. П. С. срещу решение на Софийски апелативен съд,ГК-2 състав,постановено на 01.08.2007 год.по в.гр.д. № 2368/2005 год.в частта ,с която е било оставено в сила решението от 21.07.2005 год.по гр.д. № 1406/04 год.на Софийски градски съд,І ГО-6 състав,с което е отхвърлен изцяло предявеният от Н. Т. П. на основание чл.200 КТ иск за имуществени вреди за сумата 3054,33лв.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.08.2007 год. постановено по в.гр.д. № 2368/2005 год.на Софийски апелативен съд,ГК-2 състав,в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „Ф”ЕО. със седалище и адрес на управление – гр. С.,бул.”Ч”№ 67,управлявано и представлявано от Г. Н. Н. да заплати на К. А. П.,М. Т. П.,Н. Т. П. и С. П. С. разноски в размер на 1 418 лв.
Решението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: