О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 30.01.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зоя Атанасова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1245 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. В. против решение № ІІІ-86/08.06.2011 г. по в.гр.д.№ 6/2011 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен. Съдът е счел възраженията на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот за неоснователни. Първото възражение на ответника се е свеждало до твърдение за придобиване на правото на собственост въз основа на успешно проведена реституция по ЗСПЗЗ и позитивното решение на поземлена комисия от 04.01.1993 г., с което спорният имот е възстановен в стари реални граници на частния праводател на ответника по предявения иск. Съдът е провел косвен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото решение на поземленото комисия и е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността върху спорния имот, тъй като същия е бил отреден за осъществяване на мероприятие – изграждане на пионерски лагер, който е изграден към момента на постановяването на решението на поземлената комисия, като в този смисъл съдът е приел, че мероприятието е осъществено и неговото осъществяване е пречка съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници на имота. Второто възражение на ответника е за придобиване на имота на основание осъществено давностно владение. Въззивният съд е приел, че изтеклата давност до 18.11.1997 г. не се зачита, на основание чл.5 от ЗВСВОНИ, поради което осъществяваното давностно владение за периода от тази дата до 29.10.2003 година от праводателите на ответника не е достатъчна, за да се приеме, че са придобили на това основание и собствеността върху имота.
В изложението на касационните основания, водещи според касатора до допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, се сочат два правни въпроса. Първият е относно „какво представлява проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и изграждането на пионерски лагер представлява ли мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ”. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, като в подкрепа на това свое твърдение се сочат определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 от ГПК. Определенията по чл.288 от ГПК не представляват съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което и сочените определения не са доказателства за наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата на сочения правен въпрос. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК. На това основание, поради липса на доказателства за противоречиво разрешаване от съдилищата, по този правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска.
Втори правен въпрос е, „приложима ли е разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици”. Правният въпрос е относим, доколкото е обосновал правната воля на съда относно основателността на предявения иск, респ. неоснователността на възражението за придобиване на правото на собственост на основание изтекла в полза на собствениците по реституция придобивна давност. Съдът е приел, че и по отношение на позоваването на собствениците, лигитимиращи се като собственици с позитивно решение на поземлена комисия, е приложимо ограничението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, което е в противоречие с възприетото по този правен въпрос в решение №241/25.06.2010 г. по гр.д.№ 775/2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. На основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне, по този правен въпрос.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 45 лева, по сметката на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-86/08.06.2011 г. по в.гр.д.№ 6/2011 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Указва на П. В. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 адв. З. М., да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 45 лева, като в седмичен срок представи доказателства за внасянето й, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о., за насрочване.
Председател: Членове: 1. 2.