5
Р Е Ш Е Н И Е
N 72
София, 06.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 642/2015година
Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявано от Д. Д., чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. З., молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 215 от 08.08.2014 г. по т.д.№ 1023/2012 г.на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което след отмяна на решение № 1347 от 20.07.2012 г. по т.д.№ 3901/2011 г. на САС, ТО, 3 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.73, ал.1, вр. с чл.13, ал.2 т.2 и т.4 ЗМГО, както и в частта за присъдените разноски, е постановено решение по съществото на спора, с което е признато за установено, на основание чл.76, ал.1, т.1, вр. с чл.13, ал.2, т.2 и т.4 ЗМГО, че [фирма], използвайки регистрирано фирмено наименование [фирма] в транскрипция на английски- SOLID L.. като рекламна табела на търговски обекти и в търговските си книжа и рекламни материали, в противоречие с добросъвестната търговска практика, нарушава правото на [фирма] върху търговската марка SOLID – комбинирана, с рег. № 65 823 от 14.07.2003 г. за услуги в клас 37 от МКСУ и на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО [фирма] е осъдено да преустанови нарушението, като прекрати използването на регистрираното си фирмено наименование, по установения начин за обозначаване на търговските си обекти, предлагащи идентични на предлаганите от [фирма] услуги в клас 37 МКСУ/ монтаж, поддръжка и ремонт на врати и защитни устройства за тях/, вкл. като преустанови идентично използване на знака в търговските си книжа и реклами.
В молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се поддържа, че е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство, от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат известни при постановяване на решението и с които страната не е могла да се снабди своевременно. Твърди се, че новото обстоятелство, отразено в ново писмено доказателство, се явява отговор изх. № 1292306/12.09.2014 г. на Патентно ведомство на Република България относно искане за проучване на марка рег. № 50706 „SOLID 55 Лидерът в солидните врати”. От отговора се установява, че търговската марка е регистрирана на 01.03.2005 г., а публикация на заявката не е извършена, тъй като в действащия към този момент ЗМГО такава не е предвидена. Публикуване на заявките за регистрация на марки е предвидено след влизане в сила на измененията на ЗМГО/ ДВ бр.43/2005 г. от 20.08.2005 г., а регистрацията на марката е публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство бр.4/2005 г. По съображения, изложени в молбата за отмяна, поддържани от процесуалните пълномощници на молителя в публичното заседание на 20.05.2015 г. и изложените в писмени бележки доводи, се иска отмяна на решението на ВКС.
Ответникът по молбата – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Е. Ч., счита молбата за просрочена, а по същество за неоснователна. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, както и в публичното съдебно заседание на 20.05.2015 г., с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение по т.д.№ 1023/2012 г., по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е процесуално допустима. Като неоснователни следва да се преценят доводите на процесуалния пълномощник на ответното дружество за просрочие на молбата, тъй като същата е депозирана по пощата на 07.11.2014 г., видно от пощенското клеймо върху пощенския плик и от представените в съдебно заседание служебен и системен бон.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо новите обстоятелства и доказателствата, които ги установяват, да са били неизвестни на молителя по време на висящността на производството по делото пред инстанциите по същество, или ако са били известни, заинтересованата страна обективно да не е била в състояние да се снабди с тези доказателства. Наред с това, незнанието на новите обстоятелства и/или непредставянето на новите доказателства не трябва да се дължи на процесуална небрежност на страната и те трябва да са от значение за изхода на спора.
Представеният с молбата за отмяна отговор на Патентно ведомство от 12.09.2014 г. /с приложени към него библиографска справка на марката и копие от държавния регистър на марката/ е изготвен по отправено от процесуалния пълномощник на молителя – адв. Б. искане за проучване на марка рег. № 50706 – „SOLID 55 Лидерът в солидните врати”, след влизане в сила на решението на ВКС, предмет на молбата за отмяна. От същото писмо – отговор е видно, че датата на заявяване на марката е 14.07.2003 г., а регистрацията в Патентно ведомство е от 01.03.2005 г. Отразено е, че публикация на заявката не е извършена поради липсата на такова законово изискване към момента на подаването й, а регистрацията на марката е публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство – бр.4/2005 г., стр. 96. Имайки предвид удостоверените от Патентно ведомство обстоятелства, не би могло да се приеме, че се касае за нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито за ново писмено доказателство, което ги установява. Преди всичко, молителят/ ответник в приключилото с влязлото в сила решение исково производство/ е могъл да отправи своевременно, по време на висящността на делото, искане до Патентно ведомство за проучване на процесната марка на ищеца. Пропускът да се отправи искане за такова проучване, не би могъл да обоснове извод, че твърдяното ново обстоятелство не е било известно на страната, както и, че са съществували обективни пречки за снабдяване с писмени доказателства, установяващи новото обстоятелство.Освен това, по делото не е имало спор, че процесната търговска марка на ищеца е регистрирана след търговската регистрация на [фирма], макар и заявена предходно, което изрично е отразено, въз основа на надлежно приетите доказателства по делото, в съобразителната част на решението на ВКС.
От друга страна, представеният с молбата отговор на Патентно ведомство, няма съществено значение за изхода на делото, тъй като изводите на касационния съдебен състав за недобросъвестност на ответника при ползването на регистрирано търговско наименование, са изведени въз основа на извършена преценка на доказателствения материал по делото и с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и който е в смисъл, че „съставът на нарушение правото на търговска марка по см. на чл.13 ал.1 ЗМГО ще е налице в случай, че начинът на използване на регистрираното фирмено наименование е от естество да накърни присъщите на търговската марка функции, а именно: използвано е по начин, свързващ го с предлаганите стоки/услуги- придаващ му характеристиката на знак за тяхното индивидуализиране по произход, създаващ вероятност от объркване на потребителя, която включва възможност за свързване на фирменото наименование, използвано като знак и търговска марка, както и, че за да съставлява нарушение по чл.13 ал., ЗМГО следва използването на регистрираното фирмено наименование да е недобросъвестно”. Що се отнася до правилността на решението, към която са относими част от доводите на молителя, тя не подлежи на самостоятелна преценка в рамките на извънинстанционното производство, след като не е налице инвокираното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед изхода на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски в размер на 700 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК. Като неоснователно следва да се прецени искането на молителя за присъждане на разноски в по-нисък размер, поради прекомерност, предвид чл.7, ал.1, т.4 и чл.9, ал.4, изр.2 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 215 от 08.08.2014 г. по т.д.№ 1023/2012 г.на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на „Солид 55” О. сумата 700/седемстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: