Р Е Ш Е Н И Е
№ 723
София 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2489/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “б” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. Г. З. от гр. П. и третото лице помагач ЗД „Евро Инс” АД гр. С. срещу въззивно решение № 309 от 22.01.2008г. по в.гр.д. № 884/2005г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 387 от 10.06.2005г. по гр.д. № 1084/2004г. на Пазарджишкия окръжен съд в отхвърлената част на исковете, са увеличени на по 20 000 лв. за всеки от ищците размерите на присъдените на Е. А. Т. , Е. Ц. Т. и А. Ц. Т. обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. Т. , починал при ПТП на 27.07.2002г., платими от Н. Г. З..
Ответниците по жалбата Е. А. Т. , Е. Ц. Т. и А. Ц. Т. , всички от гр. К., в представеното по реда на чл. 218г ГПК /отм./ писмен отговор от пълномощника им адв. З. З. молят решението да се остави в сила със законните последици.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да уважи исковете по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради неправилно извършена маневра „заобикаляне” от ответника Н като водач на товарен автомобил „Камаз” с ремарке. Водачът на товарната композиция е възприел аварийно спрелия л.а. „Москвич” от разстояние 150 м, което му е позволявало да предприеме бавно и безопасно заобикаляне на спрялото превозно средство. Ответникът е следвало да съобрази, че му предстои навлизане в ляв завой, което го е задължавало да намали скоростта на движение При положение, че водачът е решил да извърши маневрата „заобикаляне” без да спре, а в движение, и след като е отчел малкото разстояние до началото на завоя, за него е било ясно, че маневрата ще бъде извършена с навлизане в насрещната лента за движение при навлизането в левия завой, без да има видимост към насрещната лента за движение. Съвкупността от всички тези фактори, определящи много висока степен на риск при осъществяване на маневрата, биха могли да бъдат компенсирани с подходяща, безопасна скорост на движение. В случая няма данни З. да е намалил първоначалната си скорост, нито да е използвал спирачната система. По пътното платно не са констатирани следи от спирачен път. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на товарния автомобил е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила с конкретните, условия и видимостта, за да бъде в състояние да спре при предвидимо препятствие, каквото в случая е движещият се в насрещното пътно платно автомобил на пострадалия. Относно мястото на удара въззивният съд е възприел заключението на тройната съдебноавтотехническа експертиза която приема, че ударът е настъпил по ширината на пътното платно на около 0.2 м плюс-минус от осевата линия. По делото няма обективни данни, от които да се направи категоричен извод кое от двете превозни средства – товарният автомобил или лекият автомобил на пострадалия, е навлязло с 20 см в насрещната лента за движение. Според заключението на вещото лице Ф. най-вероятно сблъскването е в зоната на осевата разделителна линия, като от техническа гледна точка в зависимост от припокриването на левите странични части на автомобилите е възможно и двата автомобила да са навлезли в насрещната лента за движение. Въз основа на заключенията на посочените експертизи съдът е приел, че лекият автомобил „Фолксваген Голф” се е движел в близост до или върху осевата линия в момента на удара, в което се изразява съпричиняването на пътнотранспортното произшествие от пострадалия. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е определил съпричиняването в размер на 1/3, която стойност е приспаднал от определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на по 30 000 лв. за всеки от ищците.
Срещу така постановеното решение касаторите правят оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. ЗД „Евро Инс” АД прави оплакване и за недопустимост на съдебния акт поради прекратяване на наказателното производство срещу ответника Н. Доводите на касаторите за незаконосъобразност са основани на липсата на категорични доказателства, че ударът между двете превозни средства е станал в платното за движение на товарния автомобил. Като процесуално нарушение се сочи приемане на експертиза, която не е изслушана докрай поради здравословни причини на едно от вещите лица, впоследствие починало.
Решението е допустимо и правилно.
Актът, с който се прекратява досъдебното наказателно производство не е задължителен за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Съгласно чл. 222 ГПК /отм./ задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца, е единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд. Дори и в случай на постановяване на оправдателна присада поради това, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, съдът следва да уважи гражданския иск за причинените от деянието вреди, ако са налице условията на гражданска отговорност – ППВС № 9/61г., изменено с ППВС № 7/87г. В съответствие с посочената разпоредба и задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е допустим, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените по-горе въпроси.
Не е допуснато соченото от касатора ЗД „Евро Инс” АД процесуално нарушение. В с.з. на 12.04.2006г. са изслушани трите вещи лица по първоначално назначената автотехническа експертиза. Същите са заявили, че поддържат изразените в писменото заключение становища. Обстоятелството, че при обосноваване устно на становищата си на едно от вещите лица е прилошало, не опорочава процедурата по изслушването на експертизата. По основните спорни въпроси е изслушана нова тройна автотехническа експертиза.
Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебния акт относно вината на ответника по иска – касатора Н. З. Правилно въззивният съд е приел, че водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като е навлязъл в пътното платно за насрещно движение в непосредствена близост до ляв завой, без да има видимост за насрещно движещи се автомобили, с несъобразена с пътната обстановка скорост.становеното от вещите лица място на удара на 20 см. около осевата линия практически означава, че товарният автомобил след маневрата не е успял да се изнесе на достатъчно безопасно разстояние в своята пътна лента, а е бил непосредствено до осевата линия и това е станало причина за автопроизшествието. От своя страна автомобилът на пострадалия също се е движел на завоя в непосредствена близост до осевата линия, което е отчетено чрез намаляване на размера на обезщетението. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е определил съотношението между съпричиняването на автопроизшествието от двамата водачи, предвид обстоятелството, че водачът на товарният автомобил е извършил по-грубо нарушение на правилата за движение.
По изложените съображения решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 309 от 22.01.2008г. по в.гр.д. № 884/2005г. на Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове: