4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София,31.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1187/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 5823 от 10.08.2012 г. по гр. д. № 16474/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, решение № ІІ-61-45 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 8646/2010 г. и предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на средносрочна програма за развитие на [фирма] от 11.06.2008 г. е отхвърлен за сумата 10 020 лв. /без ДДС/ и за сумата 2 004 лв., представляваща ДДС върху тази сума, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 432.54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 10 020 лв. за периода от 17.11.2009 г. до 23.02.2010 г.
К. поддържа всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Основното му оплакване е срещу извода, че не е доказано изпълнение на възложената с процесния договор работа и че поради това не се дължи разликата между уговорения аванс 6 680 лв. и цялото възнаграждение 16 700 лв. /без ДДС/. Според касатора, в нарушение на процесуалните правила решаващият състав е счел за „непредставена” като доказателство по делото изготвената в съответствие с договора разработка, представена от ищеца за констатация в съдебно заседание на 02.12.2010 г. В тази връзка се поддържа, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл. 7, ал.1 и чл. 10 във връзка с чл. 146, ал. 2 ГПК да даде възможност за ангажиране на доказателства с цел изясняване на делото от фактическа и правна страна с оглед установяване на истината. Като неточно и дори тенденциозно касаторът определя обсъждането на показанията на свидетеля К., приемайки, че същите установяват готовността на ищеца да представи не самия готов продукт „разработката”, а само „моделът” за нейната реализация.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени процесуалноправните въпроси: 1. Доколко и в какъв обем въззивният съд следва да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7 и чл. 10 ГПК за попълване на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, с оглед съотношението на служебното начало с принципа за диспозитивното начало и 2. Каква е правната същност на своевременно представено на решаващия съд за констатация доказателство – прието от съда и неоспорено от другата страна; Каква следва да бъде защитната позиция на въззиваемия във въззивното производство; Би ли следвало да предполага, че така представеното доказателство ще бъде възприето от горния съд само като „умозаключение” и изключено от доказателствения материал; с каква процесуална възможност е разполагал /но не е реализирал/, за да избегне този негативен за него резултат.
По съображения, че посочените въпроси не са намерили разрешение в утвърдената съдебна практика по правомощията на въззивната инстанция, касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационния контрол, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 20.12.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявеният от [фирма] срещу [фирма] главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата над 6 680 лв., въззивният съд е приел за дължима само посочената сума, представляваща аванс, който е следвало да бъде платен по сключения между страните договор от 11.06.2008 г. Поради липса на ангажирани от ищеца доказателства, че е изпълнил възложената му работа, решаващият състав е счел за недължима разликата до общо уговореното възнаграждение в размер на 16 700 лв. /без ДДС/. Основното съображение на въззивната инстанция в тази връзка е, че естеството на поръчаното по процесния договор изисква по делото да бъде представена самата разработка, т. е. писменият документ, което обаче не е сторено, а е извършената единствено констатация от съда по представена от ищеца и след това върната му „синя папка с прозрачни корици с надпис на заглавнaта страница „Програма за развитието на [фирма]”, съдържащ 46 листа, отпечатани на принтер и представляващ надпис по програма за развитие на [фирма] 2008-2013 г.” С оглед на това, Софийски градски съд е отказал да сподели приетото от първата инстанция, че синята папка съдържа разработка, която отговаря на уговореното от страните, т. е. че е налице надлежно изпълнение на възложената работа. Като неподкрепящи твърдението на ищеца, че е изпълнил работата, са преценени и показанията на посочения от него свидетел-съдружник в дружеството, тъй като в тях се говори и за модел за изработване на такава разработка, т. е. на проект за такава.
Настоящият състав, в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира и уточни поставения от касатора въпрос, приема, че като значим за конкретното дело е заявен въпросът за задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му. Този въпрос е релевантен за изхода на правния спор, с което е изпълнено императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване обаче не следва да бъде допуснато на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като по въпроса за приложението на чл. 7 и чл. 10 ГПК вече е налице задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ІV г. о.; решение № 230 от 11.02.2011 г. по т. д. № 1090/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 76 от 26.05.2013 г. по т. д. № 918/2012 г. на І т. о. – и доколкото въззивното решение е в отклонение от тази практика, касационният контрол на същото следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5823 от 10.08.2012 г. по гр. д. № 16474/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, решение № ІІ-61-45 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 8646/2010 г. и предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на средносрочна програма за развитие на [фирма] от 11.06.2008 г. е отхвърлен за сумата 10 020 лв. /без ДДС/ и за сумата 2 004 лв., представляваща ДДС върху тази сума, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 432.54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 10 020 лв. за периода от 17.11.2009 г. до 23.02.2010 г.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 249.13 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: