2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 18.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 82 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1392/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2313/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 2418/22.06.2011 г. по гр. дело № 3507/2011 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявени от Е. А. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, със заповед № 7/20.12.2010 г. на управителя на дружеството-касатор; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – офис” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 2 767.20 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа през периода 30.12.2010 г. – 08.06.2011 г. вследствие незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2011 г. до окончателното плащане; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Е. А. А., в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният материалноправен въпрос: към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата – към момента на връчване на предизвестието, респ. на заповедта за уволнение, или към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа се, че този въпрос е решени от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, като в тази връзка се сочат решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 322/28.04.2010 г. по гр. дело № 99/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
И. от касатора материалноправен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от съществено значение за изхода на правния спор по предявените искове, поради което представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По делото е установено, че общото събрание на дружеството-касатор е взело решение за съкращаване на една щатна бройка за процесната длъжност „технически сътрудник – офис”, считано от 30.12.2010 г., откогато е в сила и утвърденото от управителя ново щатно разписание. На 20.12.2010 г. са издадени от управителя на дружеството-касатор и на същата дата на ищцата са връчени: писмено предизвестие № 1/20.12.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, със срок на предизвестието 30 дни, както и заповед № 7/20.12.2010 г. за уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 30.12.2010 г. При тези обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил съображения, че законосъобразността на заповедта за уволнение се изследва към датата на издаването й, която в случая е и датата на връчването й на ищцата. С оглед на това е приел, че към тази дата 20.12.2010 г. не е налице съкращаване на щата, тъй като тогава е било в сила старото щатно разписание от 09.03.2010 г., в което фигурират три щатни бройки за процесната длъжност, като едва с новото щатно разписание от 30.12.2010 г. те са намалени на две бройки.
С посоченото от касатора, решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е възприето друго разрешение на изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Там е прието, че тогава, когато работодателят е взел решение да уволни ищеца от момента на реалното съкращаване на щата, т.е. от датата на влизане в сила на новото щатно разписание, в което заеманата от ищеца длъжност не фигурира, и по изричната воля на работодателя заповедта за уволнение е произвела правните си последици от тази дата – с изтичане на срока, предвиден в нея, то към датата на уволнението е било налице реално съкращаване на щата, поради което обстоятелството, че заповедта е връчена на ищеца в един предходен момент не обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Видно от горното, въззивният съд е решил изведения от касатора материалноправен въпрос в противоречие с решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, поради което е налице и соченото от касатора, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
С посоченото и представено (в препис) от касатора, решение № 322/28.04.2010 г. по гр. дело № 99/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е разрешен процесуално-правен въпрос, който е различен от материалноправния въпрос, изведен от жалбоподателя по настоящото дело. Освен това, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение, с това решение на ВКС е разрешен по същество материалноправен спор, обстоятелствата по който са различни от тези по спора по настоящото дело. Поради това, не може да се приеме, че изведеният от касатора материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие и с решение № 322/28.04.2010 г. по гр. дело № 99/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос: към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата – към момента на връчване на предизвестието, респ. на заповедта за уволнение, или към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 322/28.04.2010 г. по гр. дело № 99/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 95.35 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1392/26.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2313/2011 г. на Пловдивския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 95.35 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.