Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
София 04.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 15.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 163/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на “Р” Е. гр. Ш., ул.”К” № 4, подадена против решение № 6/04.01. 2008 год. по гр. д. № 481/2007 год. на Варненския апелативен съд.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора а. Н по съображения изложени в писмена защита.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло, ведно с присъждане на направените съдебни разноски. Според касатора приетото от въззивния съд за “невъзможен предмет” било необосновано, тъй като невъзможността на предмета можела да бъде не само фактическа, но и правна, а ответниците нито са собственици, нито наемодатели на процесния склад, поради което не са имали държането на същия, и поради това не са могли да предоставят на касатора ползването на имота, предмет на наемните договори. Правят се оплаквания, че съдът игнорирал напълно решението по гр. д. № 430/99 год. на ШОС, с което се приема, че касаторът е бил в наемен договор с “Т” АД, а така е прието и с останалите решения по които е осъден да заплати наем и обезщетение на “Т” АД. Неправилно било прието от съда, че доказателствената тежест за доказване на твърдението за липса на основание лежала върху ищеца, докато указанията на ВКС в отменителното му решение били други.
Ответникът А. Б. Д. от гр. В. е подала писмено становище по оплакванията в касационната жалба, като счита същите са неоснователни а обжалваното решение за правилно, и моли същото да се остави в сила.
Ответниците Е. В. А., Я. Б. А., Е. Я. Б. А. с фирма “П” и “Щ” О. , всички от гр. В., не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 331/06.07.2007 год. по гр. д. № 85/2007 год. на Ш. окръжен съд, с което се отхвърлят предявените от “Р” Е. гр. Ш. обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 26, ал. ІІ, предл. 1 и 4 ЗЗД и чл. 34 във вр. с чл. 55 ал. І ЗЗД, против А. Б. Д., Е. В. А., Я. Б. А., Е. Я. Б. А. с фирма “П” и “Щ” О. , всички от гр. В., за прогласяване нищожността на договори за наем от 19.12.1997 год., от 01.01.2000 год.и от 01.02.2002 год. и за връщане на изплатени наемни вноски по цитираните договори, както и за заплащане на мораторна лихва.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е сключил договор № 26/01.07.1997 год. с “Т” ЕАД, с което последният му предоставил под наем складово помещение, находящо се в гр. Ш., ул. “. № 2, за срок до 31.12.97 год. Впоследствие “Р” Е. гр. Ш. сключил договори за наем за същото складово помещение – на 19.12.97 год. с Б. Щ. А. за срок от шест месеца, на 01.01.2000 год. безсрочен договор с “Щ” О. , на 01.03.2001 год. за срок от 12 месеца с Е. “П”, и на 01.02.2002 год. отново с “Щ” ООД. С влязло в сила решение от 16.06.2000 год. на ШОС по гр. д. № 430/99 год., “Р” Е. бил осъден да заплати на “Т” АД наем за периода от 01.12.97 год. до 31.03.99 год. и да му предаде процесното складово помещение. Помещението не било предадено на “Т” АД, и “Р” Е. гр. Ш. продължил да го ползва необезпокоявано. С влязло в сила решение от 27.06.2003 год. по гр. д. № 1484/02 год. на ШРС касаторът бил осъден да заплати на “Т” АД – Ш. наем за периода от 01.04.99 год. до 25.09.99 год.и обезщетение за неоснователно ползване на процесното помещение за времето от 27.05.99 год. до 27.11.2001 год., а с решение от 11.02.2004 год. по гр. д. № 738/2003 год. на ШОС, бил осъден да заплати обезщетение за неоснователно ползване от 28.11.2001 год. до 30.06.2002 год. В тези решения не са обсъждани от фактическа и правна страна наличието на облигационни отношения между “Р” Е. и ответниците. На 16.08.2002 год. е починал Б. Щ. А. и е оставил за свои наследници А. Б. Д., Е. В. А. и Я. Б. А., които са водили спорове с “Т” АД, относно правото на собственост върху процесното складово помещение, предмет на наемните договори. От писмото от 04.03.1998 год. адресирано до “Т” АД, е видно, че на “Р” Е. е бил известен факта за завършено реституционно производство и за наличието на висящ съдебен спор по повод собствеността върху имота.
От горната фактическа обстановка ВАС приема, че обективно и субективно съединените искове, предявени за обявяване нищожността на договорите от 19.12.97 год., от 01.01.2000 год., от 01.03.2001 год., и от 01.02.2002 год., и исковете за връщане на платените наемни цени по тези договори, са неоснователни. Според въззивният съд договорите не са нищожни на поддържаните от ищеца основания – нищожен предмет и липса на основание – хипотези визирани в чл. 26, ал. ІІ , предл. 1 и 4 ЗЗД. ВАС излага съображения, че вещта предмет на наемния договор не е погинала и е съществувала в оборота към момента на подписване на договорите. Ирелевантен е факта, според приетото от въззивния съд, за предаване държането на процесното помещение и за собствеността върху вещта. Не е прието за основателно и твърдението за нищожност на договорите, поради липса на основание. ВАС счита, че основанието е оборима презумпция съгласно чл. 26 ал. ІІ изр. 2 от ЗЗД, и с оглед твърдението на ищеца за липса на основание, той е следвало да докаже твърдението си, но такова доказване не било проведено.
Въззивното решение е правилно.
Невъзможен предмет, което е основание за нищожност на договора, ще е налице тогава когато липсва обектът на правоотношението, а процесният случай не е такъв. Предметът, тоест обектът на правоотношението, в процесния случай е бил складовото помещение, находящо се в гр. Ш., ул. “. № 2, за което страните са подписани договорите за наем. Не е налице и правна невъзможност, каквито доводи се навеждат от касатора, тъй като вещта не е извадена от гражданско обръщение. Фактът, че касаторът е държал вещта, предадена му от предишния наемодател “Т” АД и, че не е имало фактическо предаване на имота от страна на ответниците, не означава, че наемното правоотношение е с невъзможен предмет.
Неоснователно е оплакването, че съдът игнорирал напълно решението по гр. д. № 430/99 год. на ШОС, с което се приема, че касаторът е бил преди това в наемен договор с “Т” АД, тъй като в обжалваното решение съдът излага съображения за това правоотношение, но този факт не може да обоснове извод за нищожност на процесните договори за наем, поради невъзможен предмет.
Без всякакво значение е дали ответниците наемодатели са били собственици на процесното складово помещение. С наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице което не е собственик на вещта.
Неоснователно е поддържаното оплакване, че неправилно е прието от ВАС, че доказателствената тежест за доказване на твърдението за липса на основание лежала върху ищеца, докато указанията на ВКС в отменителното му решение били други.
Съгласно чл. 127 ал. І ГПК /отм./ всяка страна трябва да установи обстоятелствата на които основава своите искания или възражения, и това е така, тъй като от настъпването на твърдяните факти тя ще извлече изгодни за себе си правни последици. Правилно е прието от въззивния съд, че чл. 26 ал. ІІ изр. 2-ро ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната която твърди че сделката е сключена при липса на основание носи тежестта на доказване, като в конкретния случай това е ищецът, а указанията на ВКС в отменителното му решение не са дадени в обратен смисъл, каквите оплаквания се поддържат от касатора.
Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/04.01. 2008 год. по гр. д. № 481/2007 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: