О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 07.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 92 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б. чрез прокурор Д. от С. г. п. срещу въззивно решение № 6458/04.10.2012 г. на Софийски град съд, ІІ „г” състав, постановено по гр.д. № 6201/2012 г.
Излагат се доводи за недопустимост и за противоречие с материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна С. М. В. чрез адв. К. К. от АК С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. М. В. предявил иск срещу П. на Р. Б. за 19 559 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от водено против него досъдебно производство /по две обвинения/ общо в продължение на петнадесет години.
Ищецът твърди, че през 1997 г. бил привлечен като обвиняем за извършено през 1996 г. престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Бил задържан в ареста за 24 часа и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2000 лв. На 20.05.1997 г. производството е прекратено поради липса на доказателства.
На 05.05.2000 г. В. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
През 2010 г. отправил молби за прекратяване на производството спрямо него, но с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура, то било спряно на осн. чл. 242, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НК.
В исковата молба се твърди, че фактът на обвинението създало у него негативни чувства, било накърнено доброто му име сред обществото, преживял чувство на унижение и притеснение от отрицателното отношение на хората към него, такива са и усещанията, с които бил принуден да живее ежедневно от петнадесет години.
В хода на исковото производство – на 10.10.2011 г. наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.
Софийският районен съд първоначално квалифицирал иска по чл. 49 ЗЗД, а в решението си по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Намерил нарушение на Конвенцията и присъдил обезщетение в размер на 5000 лв.
Въззивният Софийски градски съд потвърдил решението като краен резултат, но приел, че правната квалификация на иска е чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Приел е, че фактическият състав на нормата е осъществен – налице е незаконно обвинение в извършване на престъпление, като отговорността на държавата е налице, както ако лицето е оправдано, така и когато наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В изложението е поставен въпросът дали е допустим иск по чл. 2 ЗОДОВ, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, съответно, ако е допустим, искът основателен ли е.
Въпросът е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8 – искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
Разрешението, дадено от въззивната инстанция противоречи на даденото тълкуване и това е основание за допускане на касационното обжалване поради хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 6458/04.10.2012 г. на Софийски град съд, ІІ „г” състав, постановено по гр.д. № 6201/2012 г.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: