Р Е Ш Е Н И Е
N 727
София, 24.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.дело N 410/2008 г.
Производството е по чл. 218 а, ал. 1, б. ”а” и сл. във вр. с чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по касационна жалба на Д. за медико-с. грижи за деца “А”, гр. П. срещу решение № 669 от 13.11.2007 г., поправено с решение № 407 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 792/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд. С това решение въззивният съд е обезсилил постановеното от Пазарджишки районен съд решение № 760 от 04.07.2007 г. по гр. д. № 40/2006 г. в частта, с която Д. за медико-с. грижи за деца “А”, гр. П. е осъден да заплати на „М” Е. , гр. С. сумата 3 849.95 лв., представляваща стойност на извършени строително-монтажни работи, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата 36.05. лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 28.09.2005 г. до 25.10.2005 г., като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, а именно – за отхвърляне на предявения от Д. за медико-с. грижи „А” насрещен иск за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползването на помещения на Д. а от работници на търговското дружество за периода от 15.09.2003 г. до 30.12.2003 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели също до нарушение на материалния закон и до необоснованост. Изразява несъгласие с дадената от въззивния съд правна квалификация на предявения от „М” Е. , гр. С. иск като такъв за неизпълнение на договорно задължение. Счита, че в тази насока не са съобразени изричните уточнения на ищеца, че исковата сума се претендира на основата на неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на насрещния иск, касаторът твърди, че неправилно решаващият състав е приел същия за недоказан. Според него, показанията на разпитаните по делото свидетели представляват достатъчно доказателство за определяне средния брой на работниците на дружеството, които са били настанени в процесната сграда през исковия период. Освен това, касаторът счита, че съдът не е следвало да преценява представените във въззивното производство документи за плащане на консумативни разноски като доказателства за количеството изразходвана електрическа енергия и вода в обекта, тъй като такава претенция не е предявена.
Ответникът по касационната жалба – „М” Е. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед инвокираните касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 218 в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да обезсили решението на Пазарджишки районен съд по гр. д. № 40/2006 г. в частта, с която частично е уважен предявеният от „М” Е. , гр. С. срещу Д. за медико-с. грижи за деца “А”, гр. П. иск за заплащане стойността на извършени строително-монтажни работи и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава, решаващият състав е счел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен главен иск, а именно – по иск за неоснователно обогатяване /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, тъй като неправилно е възприел дадената от самия ищец правна квалификация на предявената претенция, а не е съобразил изложените в исковата молба фактически обстоятелства, сочещи на наличие на договорни отношения между страните.
По отношение на насрещната искова претенция, въззивната инстанция е споделила напълно изводите на Пазарджишки районен съд за недоказаност на извършените от насрещния ищец консумативни разноски за ел. енергия и вода, а така също за броя на работниците, които са били настанени в процесната сграда, респ. за дните, в които са били настанени в нея.
Въззивното решение е правилно.
По отношение на първоначалните искове:
Тъй като в исковата молба се твърди, че работите, заплащането на които е предмет на главния иск, са възложени на ищеца от самия ответник /чрез негов представител, отговарящ за обекта/, то правното основание на предявения иск е именно това по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД, както законосъобразно е приел въззивният съд. Вярно е, че в уточнителната молба от 06.03.2006г. ищецът е заявил, че претендира исковата сума, защото ответникът „се е обогатил неоснователно, а изпълнителят – ищец е обеднял, като е извършил съответните СМР, без да бъдат заплатени”. Само по себе си обаче, това твърдение не може да обоснове извод за предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото с уточнението не са наведени нови, различни от изложените в исковата молба фактически твърдения за възлагане на процесните работи, т.е. за сключване на договор за изработка.
Определянето на правното основание на иска е задължение на съда, а не на ищеца, като то зависи единствено от изложените в исковата молба обстоятелства. В конкретния случай, дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск не е следвало да бъде възприемана, тъй като не съответства на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и по-конкретно – на твърдението за извършване на процесните дейности въз основа на устно възлагане от ответника и за приемане на така възложената работа и обещание за своевременното й заплащане. Ето защо, преценката на въззивния съд, че обжалваното пред него решение е недопустимо поради разглеждането на непредявен иск, е правилна и следва да бъде потвърдена.
По отношение на насрещния иск:
Настоящият състав споделя крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения от касатора срещу „М” Е. , гр. С. насрещен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от ползването на помещения на Д. а за медико-с. грижи от работници на търговското дружество-изпълнител на СМР. Макар по делото да е безспорен фактът, който се установява и от разпитаните по делото свидетели, че през процесния период от м. септември до края на м. декември работници на дружеството са ползвали две от стаите на насрещния ищец /сега касатор/ с негово знание и съгласие, правилно искът не е бил уважен, тъй като от гласните доказателства не се установява точно какъв е броят на работниците, които са били настанени в помещенията, нито колко дни от този период стаите са били ползвани от тях. С оглед липсата на такива данни, предявеният иск се явява недоказан по размер и като такъв правилно е отхвърлен.
Що се отнася до представените във въззивното производство доказателства за плащане на консумативни разходи за ток и вода, същите изобщо не е следвало да бъдат обсъждани при решаването на спора, доколкото съдът не е сезиран с иск за заплащането на такива разходи. Обсъждането на тези доказателства обаче не е довело до неправилност на постановеното решение, тъй като изводът на въззивната инстанция за неоснователност на насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗДД не е основан на тях.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 218ж, ал. 1, пр. 1 ГПК /отм. / във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669 от 13.11.2007 г., поправено с решение № 407 от 11.06.2008 г. по в. гр. д. № 792/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: