О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
Гр. София, 18.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 178 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СПЛАВКОМЕРС АД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния му директор с прекратени правомощия, чрез процесуален пълномощник, и по втора касационна жалба на синдика на СПЛАВКОМЕРС АД /н/ – Б. Л. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2264 от 28.08.2018 г. по в.т.д. № 57/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която, след съответна отмяна на решение № 93 от 28.07.2017 г. и допълнително решение № 124 от 31.10.2017 г. по т.д.№ 2/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД с ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за установяване по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на СПЛАВКОМЕРС АД /н/ на несъществуването на вземането на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД в общ размер на 184 393.78 лв. – главница, лихви и неустойка, главница за ДДС и лихви за вноски по ДДС по следните договори за лизинг: ДФЛО № 7012/D от 09.06.2008 г., ДФЛО № 7012/Е от 09.06.2008 г., ДФЛО № 7012/F от 08.08.2008 г., ДФЛ на транспортно средство № 7012/G от 18.12.2008 г., ДФЛ на транспортно средство № 7012/Н от 18.12.2008 г., ДФЛО № 7012/К от 04.11.2010 и Споразумение от 03.12.2012 г. към посочените договори; и на вземането на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД за разликата над 9 834.64 лв. до 14 033.43 лв. – разноски в производството по несъстоятелност, както и в частта относно разноските.
Оплакванията в подадените касационни жалби са за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, подробно изложени, въз основа на които се моли решението в посочените части да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което отрицателният установителен иск да бъде уважен, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението се основава на следните, формулирани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, правни въпроси: 1/ Намира ли приложимост разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК при удостоверяване връчването на търговска кореспонденция, какъв е начинът и кой е кръгът на лицата, на които могат да бъдат връчвани призовки и търговски съобщения, адресирани до търговци и юридически лица и следва ли, когато връчването не е лично, изрично да бъде посочено в съобщението за връчване името и длъжността на служителя, за да се счита това връчване за редовно; 2/ При връчване на лице на адреса на търговеца, без посочена длъжност, при какви обстоятелства може и следва да се счита за редовно уведомяването, като гаранция за обезпечаване правото на противопоставяне на търговеца, респективно в кои случаи може да се направи извод за приемане /потвърждаване/ действията без представителна власт, съгласно чл.301 от ТЗ; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на съдебния спор доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка и счита ли се за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът се е основал само на избрани от него доказателства и е игнорирал останалите. Посочена и цитирана е практиката на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение противоречи.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е депозирал отговор на касационните жалби, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, по подробно изложени в него съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационните жалби изхождат от легитимирани лица, подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са насочени против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира същите за допустими. Не са налице обаче основанията за достъп до касационен контрол, по следните съображения:
Основният спор по делото, във връзка с който са зададени и въпросите по чл.280 ал.1 ГПК, е свързан с това, дали извършеното от ищеца прихващане с писмо от 08.09.2014 г. с насрещно дължими суми /придобити от кредитор на ответника с договор за цесия от 29.08.2014 г./, е погасило спорното вземане по лизинговите договори, респективно – дали прихващането е произвело правно действие между страните.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил права по договора за цесия, тъй като прехвърленото от трето лице /МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ АД/ вземане спрямо ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД по договори за наем не е съществувало – същото е било погасено преди да бъде прехвърлено, поради което и цесията е квалифицирана като нищожна. Погасяването е станало в резултат на двустранни протоколи и уведомления за прихващане, последните връчени чрез куриер на МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ АД преди 29.08.2014 г., като неговите вземания по договор за наем са прихващани срещу задълженията му по договори за лизинг. Съдът е изследвал задълбочено товарителниците, удостоверяващи връчването на изявленията за прихващане от ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД на третото лице и е формирал извод, че тъй като връчването е станало на адреса на управление на дружеството, на лице, което ги е приело и за което в процеса не се твърди, че не е служител на адресата, то същото е надлежно и уведомленията са достигнали до МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ АД.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, когато се касае за връчване на търговска кореспонденция чрез пощенски оператор, както е било в случая, удостоверяването на връчването става съгласно чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги, препращащ към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581 от 27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Преценката за редовността на връчването се извършва според уредените в Общите правила начини на доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки, а не по реда на ГПК. Решението е постановено в съответствие с тази практика, а относно доказването на връчването съдът е съобразил нормата на чл.6 от посочените по-горе Правила, касаеща доставката на пощенски пратки на юридически лица, поради което липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по така формулирания първи правен въпрос. Доколкото вторият формулиран въпрос е вариант на първия, но с фактологична насоченост, не се изисква излагането на допълнителни съображения във връзка с него. Следва да се посочи, че практиката на ВКС, с която се твърди противоречие, касае почти изцяло връчването на съдебни книжа, т.е. е по приложението на чл.50 ГПК, и поради това не удовлетворява допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, а решението на ВКС по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о. не се намира в колизия с приетото от въззивния съд. Не са изложени обстоятелства по смисъла на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в подкрепа на доводите, че разрешаването на поставените въпроси ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Третият въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, а не да се основава само на избрани такива, е мотивиран с допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и правилата на опита и логиката при обсъждането на доказателствата. По него следва да се отбележи, че доводите сочат не за липса на обсъждане, а за неправилно /според касатора/ обсъждане на доказателства по делото. Това е нещо различно от проблематиката, предмет на процесуалноправния въпрос, по който не се установява противоречие с цитираната практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въз основа на направеното искане и изхода от спора в настоящата инстанция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 973.12 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 228 от 24.01.2018 г. по т.д. № 4043/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в съответната част.
ОСЪЖДА СПЛАВКОМЕРС АД /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК] да заплати на ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 4 973.12 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: