4
4
Определение по т. д. № 368/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 368/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№728
С., 01.11.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 368 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Ц. България” ЕООД, с. С. влас, община Н., чрез процесуалния му пълномощник адв. М. С. срещу въззивно решение от 09.12. 2009 г. по гр. д. № 3735/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 05.01.2009 г. по гр. д. №22140/2007 г. на Районен съд гр. С.. С последното е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК ”У.” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ за сумата 9 327,37 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.10.2005 г., вследствие на виновно противоправно поведение при управление на МПС от В. А. С., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е определил като значим за изхода на делото процесуалноправният въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 222 ГПК /отм./, формулиран по следния начин: ”Следва ли гражданският съд, в случаите когато разрешава въпроса за обезщетяване на пострадалото от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК лице от застрахователя, носещ отговорност за обезвреда по договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”, да е обвързан от съдържащия се в присъдата размер на щетите, квалифицирани като значителни имуществени вреди”, и именно и само поради това да не може да присъди обезщетение на пострадалия в размер на действително претърпените и установени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 390, ал. 1 ТЗ”.
Според жалбоподателя, тълкуването и разрешението, дадено от решаващия съд по този въпрос, следва да бъде изоставено, тъй като се нарушава общия принцип в правото, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като се зачете и провеждането на този принцип посредством правни норми от ТЗ /чл. 390, ал. 1 ТЗ, чл. 405, ал. 1 ТЗ отм./; чл. 80, ал. 1 от ЗЗ /отм./; чл. 28 от Наредба № 18 /10.11.2004 г. (отм. с ДВ, бр. 25/24.03.2006 г.) и от КЗ чл. 223, чл. 208 и 226/. Поддържа се, че ако вредите при идентична хипотеза са причинени от непредпазливо деяние, което не е престъпление, а спрямо виновния водач е реализирана административно-наказателна отговорност, няма да е налице присъда и обвързване за гражданския съд при определяне размера на обезщетението. Цитира се и се прилага и съдебна практика – Решение № 191/29.06.2007 г. по в. гр. д. № 279/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, в което е прието, че няма пречка в производство пред гражданския съд да се обсъждат и събират доказателства за установяване размера на причинените вреди, след като в наказателното производство не е бил предявен граждански иск на пострадалия.
Поддържа се, че произнасяне от ВКС по поставения въпрос и формиране на съдебна практика по него обосновавало приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./, Софийски градски съд е приел, че вредите, за които се претендира обезщетението, са причинени от престъпление, което включва като обективен признак на деянието и настъпилите имуществени вреди и техния размер. Според съда, след като същите са били предмет на установяване в наказателното производство и са посочени в присъдата като елемент на престъплението, за което е осъден дееца, то на основание чл. 222 ГПК /отм./ гражданският съд е бил задължен да зачете задължителната сила на присъдата по отношение размера на нанесените имуществени вреди, поради което е приел, че вредите са толкова, колкото са били посочени в диспозитива на присъдата – на стойност 5201,50 лв. По тези съображения съдът е счел, че не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства, установяващи друг размер на вредите, тъй като макар и същите доказателства да са допустими в гражданския процес, то съдът не би могъл да възприеме друг извод за стойността на вредите, освен този по присъдата. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че ищецът не е участвал в наказателното производство и не е предявяван граждански иск.
Касаторът е посочил кой конкретен въпрос счита за значим, твърдейки, че е налице противоречиво разрешаване по него от съдилищата, а и разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставения въпрос в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на решаващия съд досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка, основателно е позоваването на селективния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така поставен, този процесуалноправен въпрос е разрешен в разрез с приложеното, влязло в сила решение № 191/29.06.2007 г. по в. гр. д. № 279/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, в което е прието, че съгласно чл. 222 ГПК/отм./ влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и макар имуществените вреди да са били елемент от състава на престъпното деяние, след като в наказателното производство не е бил предявен граждански иск от пострадалия спрямо прекия причинител на вредите, няма пречка да се разглеждат гражданскоправните последици от деянието, да се събират и обсъждат доказателства в тази връзка, и да се установи размер на имуществените вреди, различен от този по присъдата.
Жалбоподателят е обосновал приложението на селективния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по посочения по-горе процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.12.2009 г. по в. гр. д. № 3735/2009 г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 188,55 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: