О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 17. 07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 юли 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5405/08 г. по описа на ВКС, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № І* от 04.08.2008 г. по гр.д. № 870/07 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 198 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 150/05 г. на А. районен съд в частта, с която е признато за установено, че М. ”С” ООД гр. А., не е собственик на бетонов път, който е обслужвал бившия стопански двор в гр. А. по парцеларния план от 1994 г., а по застроително решение, одобрено със заповед № РД- 09-31/ 03.02.1998 г., е част от имот с площ от 5.770 дка, представляващ разликата в площите между парцел **** в кв.8 по парцеларния план на стопанския двор от 1 560 кв.м. и парцел ****Х в кв. 9 по застроителното решение на бившия стопански двор от 1998 г. с площ от 7 330 кв.м. и М. “С” ООД е осъдено да премахне неоснователно поставената ограда и да прекрати неоснователните си действия, с които не допуска преминаване на пешеходци и транспортни средства по посочения от бетонов път, владян от него без основание. Решението е постановено при участието на “Д“ Е. гр. А. като трето лице- помагач на страната на ответника .
Недоволен от въззивното решение е останал третото лице – помагач “Д“Е. гр. А., който е подал в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба против него чрез своя процесуален представител адв. К. К. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост иск, както и за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с константната съдебна практика, а също и по такива, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че липсва правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът има на разположение осъдителен иск, който му дава по-ефикасна защита. На следващо място счита, че е недопустимо обективното съединяване на отрицателен установителен иск с осъдителен иск, каквото е налице в случая – отрицателният установителен иск за собственост е съединен с негаторен иск по чл. 109 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Повдигнатите с касационната жалба въпроси относно допустимостта на установителния иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и в частност на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и за възможността осъдителен иск да бъде обективно съединен с отрицатален установителен иск за собственост, са относими към конкретния правен спор и са от значение за точното прилагане на закона. На съда е служебно известно, че въпросът за правния интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове се разрешава противоречиво от съдилищата.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 04.08.2008 г. по гр.д. № 870/07 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на ВКС държавна такса за обжалване на въззивното решение в размер на 740 лв. и представи доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: