О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4666/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК с оглед правното разрешение, дадено с т.24 на ТР№6/12 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Образувано е по частна жалба на К. М.Л.А., подадена чрез адв.Ч. от Я., срещу определение № 134 от 25.04.2013год. по в.гр.д.№ 124/2013год. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение №87/22.03.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в първоинстанционното производство в размер 1030,60лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Х. Г. Ф. в представен писмен отговор чрез адв. А. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. , с определение № 503 от 31.07.2013г. е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала, поради което са налице условията на чл.230 ГПК за възобновяване на производството по делото и продължаването му от същото действие, при което е било спряно.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Производството по гр.д.№52/12г. по описа на Елховски районен съд е образувано по предявен от Х. Г. Ф. против К. М.Л.А. иск по чл.50 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 5400лв., настъпили вследствие неупражнен надзор върху собствени на ответника животни , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. С решение №176 от 18.01.2013г. съдът е отхвърлил исковете като неоснователни и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер 1030,60лв. По въззивна жалба на Х. Г. Ф. против това решение по описа на Ямболски окръжен съд е образувано в.гр.д.№124/2013г. С молба от 15.03.2013г. въззивникът-ищец, е заявил отказ от предявените искове. С определение №87 от 22.03.2013г. на основание чл.233 ГПК ЯОС е обезсилил изцяло първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Това определение е влязло в сила на 03.04.2013г.
В срока за обжалване на цитираното определение ответникът по иска К. М.Л.А. е депозирал пред ЯОС молба по чл.248 ГПК с искане да се допълни определението в частта за разноските като въззивникът-ищец, бъде осъден да му заплати сторените в производството пред двете инстанции разноски в размер 1030,60лв. за първата инстанция и 250лв. за въззивната. В молбата е инкорпориран списък на разноските.
С определение № 134 от 25.04.2013год. по в.гр.д.№ 124/2013год., Ямболски окръжен съд е уважил частично молбата като е допълнил определението от 22.03.2013г. чрез присъждането в полза на молителя на сумата 250лв. разноски, направени във въззивното производство. Със същото определение е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение №87/22.03.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в първоинстанционното производство в размер 1030,60лв. За да постанови този резултат ее приел, че въззивният съд не може да присъжда разноски по обезсилен съдебен акт, постановен от първоинстанционен съд; че обезсилването касае цялото решение, в това число и частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство; че повторно присъждане от въззивния съд на разноски, направени в първоинстанционното производство е недопустимо. Съобразно изложеното и позовавайки се на определение №2 от 05.01.2011г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по ч.гр.д.№540/2010г. в производство по чл.274 ал.2 ГПК, е обосновал извод за неоснователност на молбата в тази й част.
Определението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно. Съображенията за това са следните:
Подлежат на присъждане всички разноски , направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе, при съобразяване на обстоятелството, че молбата е подадена от правоимащо лице в установения от закона срок и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение, с което производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска, ответникът има право да получи направените разноски по производството до момента. В случая отказът от иска е направен пред въззивният съд. Съгласно чл. 233 ГПК при направен отказ от иска във въззивното производство въззивната инстанция следва да обезсили постановеното първоинстанционно решение и да прекрати производството поради отказ от иска. По отношение на разноските в този случай приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато отказът от иска е направен във въззивното производство, компетентен да се произнесе по направените пред първоинстанционния и въззивния съд искания за присъждане на разноски, е въззивният съд. В тази връзка не могат да бъдат споделени решаващите изводи на ЯОС за липса на правомощия на въззивната инстанция за присъждане на разноски за първоинстанционното производство в хипотезата на обезсилване на първоинстанционното решение поради отказ от иска и прекратяване на производството. Следва да се има предвид, че в хипотеза на заявен отказ от иска се прекратява съдебното производство по този иск и ответникът има право на разноските, които е направил пред всички инстанции в производството от предявяване на иска до прекратяването.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че определението на Ямболски окръжен съд в обжалваната част е неправилно, поради което трябва да бъде отменено.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена своевременно, като в процесната хипотеза на заявено искане за допълване на прекратителното определение на въззивния съд представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на производството по същата. Искането за присъждане на разноски също е своевременно направено, но липсва произнасяне на съда по тази претенция. Направените разходи от ответника в първоинстанционното производство са установени по несъмнен начин чрез приложените документи и са в общ размер 1030,60лв., от които 500лв. адвокатско възнаграждение, 15лв. депозит за свидетел, 150лв., 148лв. и 166лв. – депозити за вещи лица и 51,60лв. такса за снабдяване с документ от НИХМ – филиал [населено място], представен като доказателство по делото. Тези разноски следва да се поставят в тежест на ищеца по делото.
Разноски за настоящото производство съдът не присъжда, тъй като такива не са претендирани.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 4666/2013 год.
ОТМЕНЯВА определение № 134 от 25.04.2013год. по в.гр.д.№ 124/2013год. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. М.Л.А. с правно основание чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение №87/22.03.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в първоинстанционното производство в размер 1030,60лв.
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение №87/22.03.2013г. на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 124/2013год., в частта за разноските като :
ОСЪЖДА Х. Г. Ф. да заплати на К. М.Л.А. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и сумата 1030,60лв. деловодни разноски, направени в първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: