Р Е Ш Е Н И Е
№ 729
София 12.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2015 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Д. Х. от с. Л.,община Бойчиновци, чрез процесуалния си представител-адвокат Л. против въззивно решение № 7 от 03.01.2008г.по в.гр.д. № 920 по описа за 2007г.на Врачански окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 123 от 10.01.2005г.по гр.д. № 121/2002г.на Районен съд Враца.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Производството е за втори път висящо пред касационната инстанция,след като с решение № 966 от 26.10.2007г.по гр.д. № 436/06г. ВКС е отменил решение № 2* от 20.12.2005г.по гр.д. № 526/05г.на Врачанския окръжен съд и е върнал делото на въззивиня съд със задължителни указания за излагане на самостоятелни и обосновани фактически и правни доводи,тъй като е преценил,че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл.188 ал.1 и чл.189 от ГПК/отм./
С повторно постановеното въззивно решение-отново е оставено в сила решение на ВрРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Д. Х. против общо осемнадесет ответници иск, с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, за приемане за установено,че изброените в исковата молба двадесет и един недвижими имоти/ниви и лозя/,възстановени с решения на ПК Криводол по реда на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ-съответно по преписка № 0* от 4.02.1992г.,заявена от И. И. И., по преписка № 00336/1991г.,заявена от Т. К. И. , по преписка № 0* от 4.02.1992г.,заявена от С. И. И. , по преписка № 0* от 4.02.1992г.,заявена от И. И. И. , по преписка № 0* от 4.02.1992г., заявена от Н. И. И. , по преписка № 0* от 4.02.1992г.,заявена от Г. Х. Д. , по преписка № 0* от 4.02.1992г.,заявена от наследници на М. К. Я. и по преписка № 0* от 13.02.1992г.,заявена от Д. А. М. – са земеделски имоти, принадлежали /към момента на включване н ТКЗС/на общия им наследодател -,б.ж.на с. Ф..
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Отделно се твърди,че повторно е допуснато нарушение по чл.188 от ГПК/отм./,тъй като не са обсъдени всички събрани по делото гласни доказателства и че са формулирани изводи,които не се подкрепят от наличните доказателства.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Не е било спорно по делото,че страните са наследници на общия наследодател И.
Спорният въпрос по делото,което е и предметът на доказване в това производство е- неговото правото на собственост преди образуване на ТКЗС относно процесните 21 на брой имоти,които са с обща площ от около 190дка и се намират в различни местности, в землището на с. Ф..
Правото на собственост – чл.12 от ЗСПЗЗ,се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и Правилника за неговото приложение и други писмени доказателства,включително и с нотариално заверена декларация/ съгласно действащата към момента на предявяване на иска редакция на закона/. В случая – писмени доказателства,установяващи правото на собственост –в полза на общия наследодател към 1956г.,когато е образувано ТКЗС в с. Ф. делото не са представени.
Представен е само Протокол № 5 от 5.06.1956г.за оценка на имотите на нововлезлите кооператори./Така представения Протокол не е писмено доказателство за собственост/. От него е видно,че – на общият наследодател И са били оценени земи в размер на 48.5дка. Видно е,че освен него, като нововлезли кооператори са посочени и неговите синове И. И. И. с 49.3дка,Т. И. с 35.41дка и С. И. с 28.8 дка.
Така установените данни съвпадат с показанията на свидетелката Д,/която като дъщеря на общия наследодател е с най-непосредствени и точни впечатления/,съгласно които- баща й е разделил притежаваните от него около 200 дка земи между децата си преди образуването на ТКЗС и всеки един от тях е влязъл с получените земи. Тя твърди,че също е получила земя,около 15дка./Събрани тези 15 дка с посочените в горецитирания протокол като внесени от Истерия И. М. и неговите синове-И. ,Т. и С. правят земя от около 180 дка,която по количество е близко до претендираната от 200дка/. Тезата на свидетелката Я се потвърждава и от показанията на свидетелите Д,според който синовете на общия наследодател са внесли в ТКЗС земи,които са получили като зестра и свидетеля Х,според който в ТКЗС освен общият наследодател са внесли земи и неговите синове-И. ,Т. ,С. ,както и Е. ,който е внук на общия наследодател/син на неговия син- И. /. Според свидетеля К кмет на с. Ф. писмени документи няма,защото са изгорели. Показанията на този свидетел и на свидетеля П противоречат на горните,тъй като те установяват,че общият наследодател И е бил от богатите хора и е внесъл много земя,като те не знаят Истерия да е делил земята между синовете си.
При липса на писмени доказателства за собственост,при липса на направено възражение за давност и въобще на установен начален момент за давностно владение и преобладаващи свидетелски показания,установяващи,че преди образуване на ТКЗС общият наследодател е поделил земите си между децата си,с които те са станали член- кооператори и наличие на косвени доказателства в подкрепа на тази теза/Протокол № 5/56г.и общият сбор на разделите земи/,настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд,че по никакъв начин не е установено,че именно процесните 21 брой земеделски земи са принадлежили на общия наследодател преди образуване на ТКЗС. На това основание правилно,като е приет предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за недоказан и неоснователен, е оставено в сила проверяваното от въззивния съд решение. Последният не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения по чл.188 от ГПК/отм./Въззивният съд след като подробно е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,вярно и точно е формулирал правните си изводи,съобразно тях.
Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 03.01.2008г.по в.гр.д. № 920 по описа за 2007г.на Врачански окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2