4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
София 04.06.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1440/2012 година.
Производството е по чл.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на адв. Д. Н. Г. от [населено място] срещу решение на Висшия адвокатски съвет изх.№568 от 29.05.2012г ,прието на заседание от 04.05.2012г ,с което е обезсилено протоколно решение №9 от 05.03.2012г на Адвокатския съвет при Хасковска адвокатска колегия ,съответно оставена е без разглеждане жалбата на адв. Г. ,същата с предмет искане за определяне на възнаграждение в размер на 454 104 лева, която жалба АС [населено място] е оставил без уважение в обезсиленото решение .Висшият адвокатски съвет е приел , че въпросът е бил решен по съшество с влязло в сила негово решение от 23.09.2010г по пр. №1079/2010г ,поради което не е следвало молбата да се оставя без уважение ,а като недопустима да не се разглежда
В жалбата и депозирана писмена защита се поддържа твърдение за незаконосъобразност на решението . Касае се за ново искане поради нови обстоятелства и основанието за него е решение по в. гр.д №682/2011г на ОС Хасково .В него е прието ,че е осъществено процесуално представителство по две дела , възнаграждение не е било уговорено и от решението на съда следва ,че молителят има основание за претенцията си към Адвокатския съвет Ответникът Висш адвокатски съвет е заявил становище, че жалбата е недопустима ,по отношение на обжалваното решение не е предвиден съдебен ред за обжалване
Жалбата е подадена в срока по чл.7 ал.5 от ЗА, но срещу акт , който не подлежи на съдебно обжалване и е процесуално недопустима .
Висшият адвокатски съвет се е произнесъл в обема на своята компетентност , с решение . Този орган не постановява определения , по отношение на които да е приложим ред за обжалване по общия процесуален закон , или ред за обжалване на административни актове. Решението е произнесено по въпрос , който съгласно Закона за адвокатурата(ЗА) е от компетентност на самата адвокатура и нейните изборни органи. Решение, постановеното по искане за определяне възнаграждението на адвокат, е акт извън юрисдикцията на Върховния касационен съд и от уредбата в чл. 7 от ЗА, на която жалбоподателят се позовава, не следва обратното .
Постановените от Висшия адвокатски съвет решения по жалби срещу решения на други регламентирани в Закона за адвокатурата органи , ще подлежат на съдебен контрол само тогава , когато стриктни по характера си норми изрично регламентират това , в случаите по чл. 7 , чл.10 ал.5 ,чл. 13 ал.4 , чл. 53 ал.2 , чл. 61 ал.4 и при решения по чл. 116 ал.1 и чл. 130 ал.2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи се касае за съдебно производство извън общия ред на гражданския или административен процес и основание за допускането му е или изричното посочване на Върховния касационен съд като съдебен орган ,пред който да се развие обжалване , или пряко препращане към чл. 7 ал.7 от ЗА ,според която норма Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение . Изрично уредената в закона изчепрателност на основанията за съдебна намеса е проявление на залегналия в Конституцията и изведен в чл. 2 ал.1 от ЗА принцип на независимост, изключителност и самоуправление на българската адвокатура .
Поради това съдебна подведомственост не може да бъде изведена по тълкувателен път от дефинираното общо препращане към „реда на чл. 7”. Съдържащите препращане норми на ЗА регламентират вътрешния контрол от страна на Висшия адвокатски съвет спрямо решенията на съветите в колегиите ,постановявани по конкретни въпроси в рамките на компетентността им. По правило решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатските съвети, както и за адвокатите съгласно повелителни норми на Закона за адвокатурата .Когато законът дава основание да се обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, регламентира това по два начина: чрез изричното посочване на Върховния касационен съд като съдебен орган, пред който да се развие обжалване , или чрез изрично препращане към чл. 7 ал.7 от ЗА , но не и чрез общо препращане към „реда на чл. 7”
Постановените от Висшия адвокатски съвет решения по жалби срещу решения на други органи по Закона за адвокатурата подлежат на съдебен контрол само при наличие на изрична уредба ,каквато за настоящия случай не е предвидена , жалбата е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено .
Предвид гореизложеното Върховен касационен съд, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на решение на Висшия адвокатски съвет изх.№568 от 29.05.2012г ,прието на заседание от 04.05.2012г
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1440/2012г по описа на Върховен касационен съд, трето г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен дни срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.