Р Е Ш Е Н И Е
№ 730
София 12.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2133 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. В. Р. от гр. С., чрез процесуалните си представители-адвокатите Ц. и Х. против въззивно решение № 571 от 15.01.2008г.по в.гр.д. № 791 по описа за 2007г.на Софийски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 3 от 19.03.2007г.по гр.д. № 158/2006г. на Районен съд Сливница.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността на подадената касационна жалба.
В съдебно заседание страните не се явяват. Вместо тях се явяват процесуалните им представители/адвокатите Ц. и Х. за касаторката и адвокат Е ответниците/,които съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С постановеното въззивно решение е оставено в сила решение на СлРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Ц. В. Р. против Т. Б. Б. и П. Б. Б. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор,сключен на 18.01.2006г.за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 3 580кв.м.,съставляващо парцел **** в кв.28 по плана на с. К.,община Драгоман,при съседи:шосе,парцел **** и от двете страни-земеделска земя,ведно с построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда с мазе,описани в н.а. № 27 т.І н.д. № 71/98г.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,които според касаторката се изразяват в следното:1. Съдът не е взел пред вид установеното от ангажираните гласни доказателства наличие на преддоговорни отношения между страните,2. Не е съобразено установеното от графологическите експертизи съвпадане на общите и частни признаци на подписа срещу „продавач”,а е даден превес на т.нар. „констатирани различия в частните признаци”,които вещите лица не са успели да защитят и 3. Не е взето пред вид особеното мнение на вещото лице Х. ,а е възприето мнението на вещото лице Р. ,който няколко месеца по-рано по същия казус-в наказателно производство е дало различно заключение.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Може да се обяви за окончателен само действителен предварителен договор. Съществен елемент от същия е постигането на съгласие между страните за сключването му,което се обективира с полагането на подписи от лицата,посочени като страни по него. С оглед твърдението на ответника,че не е подписал представения от ищцата /сега касатор/предварителен договор от 18.01.2006г.,установяването на спорния по делото въпрос – дали положения в същи подпис е на лицето,посочено в него- е изисквал специални познания,с които съдът не разполага. Във връзка с това по делото са приети заключения на общо три графологически експертизи/две единични и една тройна/. И трите експертизи са единни в заключенията си,че „подписът за продавач от предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот от 18.01.2006г. вероятно не е положен от лицето Т. Б. Б.”. На това основание – настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд,че –въз основа на наличните по делото доказателства не може да се направи извод,че ответникът Т. Б. е изразил воля за сключване на процесния предварителен договор. Този извод не може да бъде оборен с наведените от касаторката доводи,че тройната експертиза е подписана при особено мнение на едно от вещите лица,а друго вещо лице е дало малко по-различно заключение, по друго дело и в друго производство. Дадените заключения в други производства са ирелевантни за настоящето. Ако страната не е желаела това вещо лице-да участва в състава на тройната експертиза- за нея са съществували правни възможности за защита. При дадени заключения общо от пет експерта /Стефан И. ,Даниел Ц. ,Лозан Р. , И. Х. и Ж. Ж. /, фактът че един от тях /Иван Х. /счита,че „подписа по договора с дата 18.01.2006г.може да е положен от Т. Б. ”,не може да обори възприетия от съда извод,който се базира на заключенията на другите четирима вещи лица.
Неоснователно е и възражението за допускане на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в оставяне без уважение от страна на въззивния съд – на искане за допускане на нова /тройна/ графологическа експертиза. Последното-само по себе си не представлява процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 157 ГПК (отм.) не съдържа императивно задължение на съда да назначи нова експертиза в случай, че назначената вече такава е била оспорена от страната. Точно обратното, назначаването на нова експертиза -се извършва по преценка на съда. В случая –при наличие на три назначени експертизи/включително и тройна/,които в крайните си оценки не си противоречат-правилна е преценката на въззивния съд за липса на необходимост от допускане на нова.
Ирелевантно- в случая е наличието или не на доказателства за преддоговорни отношения между страните. Действително по делото са налице свидетелски показания /на свидетелите К,Александров и М. /,от които се установява,че между страните са водени разговори за покупка,правен е оглед на имота,била е изготвен проекто-договор,който според свидетеля М е следвало да бъде подписан след възлагането на имота,било е уговаряно заплащане на капаро. Липсват обаче конкретни свидетелски показания,които да установят как точно са се развили отношенията между страните. Но дори и между тях да е съществувала уговорка за прехвърляне на собствеността по отношение на процесния имот,то тя сама по себе си не може да породи правно действие,ако не е обективирана в подписан от страните писмен договор /аргумент от чл. 19 ал.1 от ЗЗД/. В случая единственият писмен договор,който е представен по делото е в копие,посоченият в него- като продавач отрича да го е подписал и четири от петте вещи лица потвърждават,че е вероятно подписа да не е положен от него.
Мотивиран от горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 571 от 15.01.2008г.по в.гр.д. № 791 по описа за 2007г.на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.