Р Е Ш Е Н И Е
№ 731
София, 17.11. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д.
№ 2221 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на С. И. Т. и Р. Н. Т. , и двамата от София, срещу въззивното решение Софийския градски съд, постановено на 01. ХІ.2007г. по гр.д. № 4042/2006г.
Ответникът по касационната жалба П. М. И. от София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответникът И. М. И. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд по въззивна жалба само на ответника П. И. е отменил решението на СРС от 07.VІ.2006г. по гр.д № 7059/2006г. в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент в София, ж.к „Д” бл.11 вх. А ет.8, с участието на С. и Р. Т. при обща квота /СИО/ ? ид.част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от С. и Р. Т. срещу П. И. и И. Мл. И. за делба на посочения апартамент, като е допуснал извършването на делба на ? ид.част от същия между П при квоти по ? ид.част /първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба при квоти за П. и И. на по ? ид.част от апартамента, не е било обжалвано и е влязло в сила/. С въззивното решение е оставено в сила и допълнителното решение, постановено след проведеното на 04.ІІ.2006г. о.с.з., с което е отхвърлено възражението на П. И. за намаляване дарението, извършено от Ц. П. Т. , предмет на нот.акт № 111/2003г., и е отхвърлена молбата на П. И. за допълване на решението от 07.VІ.2006г. с произнасяне за прогласяване недействителността на нот.акт № 111/2003г. поради липса на съгласие на продавачката , тъй като пълномощното не е подписано от нея и нотариалното удостоверяване на подписа и отпечатъка е недействително, и за разкриване на симулация в този договор като прикриващ дарение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 111/06. Х.2003г. Цветанка П. Т. чрез пълномощника си И. Мл. И. по пълномощно рег. № 4760/12.ІХ.2003г. продала на внучката си С. Т. /дъщеря на И. И. /, в брак с Р. Т. , собствените си 4/6 ид.части от процесния апартамент за сумата 10146лв., за която сума пълномощникът заявил, че получил напълно и в брой преди подписването на нотариалния акт. С нот.акт № 110/06. Х2003г. И. И. дарил на дъщеря си С. Т. своята наследствена 1/6 ид.част от същия имот. Цв. Т. постъпила на лечение на 07. Х.2003г и починала на 23. Х.2003г., като оставила за свои наследници синовете си И. И. и П. И. Прието е, че документът с рег. № 4760/12.ІХ.2003г. не съставлява пълномощно. То съдържа графично изписан знак срещу текста „упълномощител”, който според съдебно-почеркова експертиза не отразява двете основни свойства на почерка и подписа – устойчивост и индивидуалност, поради което е несъпоставим с положените от Цв. Т. подписи в събрания по делото сравнителен материал, а и не е бил обект на нотариалната заверка, и отпечатък от пръст, който според нотариалната заверка на нотариус Д. е от палеца на дясната ръка на Т. , тъй като се оказало, че последната не вижда. Не са били налице, обаче, предвидените в чл.475 ал.2 във вр с чл.485 ал.2 от ГПК /отм./ условия за полагане на пръстов отпечатък. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза не се установява по категоричен и несъмнен начин, че Цв. Т. поради заболяване от диабет е била незряща към 12.ІХ.2003г. Няма каквито и да било документи, удостоверяващи съществен проблем със зрението й от 2001г. до смъртта й на 23. Х.2003г., каквито констатации не са направени и в посмъртната й епикриза. Свидетелсдките показания преобладаващо сочат, че дори да е имало намаление на зрението, то е било в рамките на нормалното за вързрастта и е било преодолимо чрез ползването на очила. Еденствено показанията на св. Д/нотариус/ са в противна насока, но те са изолирани и налагат извод, че тя безкритично се е доверила на твърдението на Т. , че не може да се подпише, защото не вижда. А с оглед и останалите установени действия на Т. – споделянето пред свидетелите Ч, че не иска да извършва прехвърлителни сделки с апартамента, изявеното желание, че ако сделка ще има, за нейно спокойствие да е чрез договор за издръжка и гледане /пълномощно в какъвто смисъл – за прехвърляне на сина И. чрез внучката С. на 2/3 ид.части от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане – е заверено на 20.ІХ.2003г./, поведението на Т. на 12.ІХ.2003г. свидетелствува за нежеланието й да се състави пълномощно със съдържанието на това под рег. № 4* за което е създала последователни пречки – не е пожелала да напише текста и е положила подпис, приличащ на драскотина. При тези обстоятелства и по силата на чл.472 от ГПК /отм./ нотариалното действие /удостоверяване на упълномощаването/ е нищожно. С оглед на това нищожен поради липса на съгласие е и договорът, предмет на нот.акт № 111/2003г. Следователно ищците, сега касатори, не са придобили валидно ? идеална част от процесния апартамент, тя е останала в патримониума и в наследство от Цв. Т. , поради което делбата на тази част следва да се допусне при равни квоти между наследниците й И. И. и П. И. С оглед този извод като неоснователно е оценено възражението на последния по чл.30 от ЗН, тъй като липсва валидна дарствена сделка.
В касационната жалба на С. и Р. Т. са изложени съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност. Сочи се, че св. Ст. А. установява, че в края на м.август Цв. Т. е имала воля да прехвърли на С. Т. частта си от процесния апартамент, в какъвто смисъл са и показанията на св. Д. Изложени са съображения, че представените медицински документи установяват заболяването на Т. от диабет и че то предполага нарушаване на зрението. Това се потвърждава и от съдебно-медицинската експертиза. Показанията на свидетелите, сочещи, че дори Т. да е имала намаляване на зрението, то е било в рамките на нормалното, не следва да се кретитират, тъй като те касаят периодът до преместването на Т. от процесния апартамент при сина й Ив. И. през месец август 2003г. и не установяват състоянието й към датата на заверката на пълномощното – 12.ІХ.2003г. Неправилен е и изводът, че нотариус Д. се доверила безкритично на твърдението на Т. , че не вижда. Показанията на тази свидетелка не са косвени, а преки доказателства относно способността на Т. да вижда. Неправилно е прието, че нотариалното действие по удостоверяване на упълномощаването е нищожно. Иска се отмяна на решението и допускане делба на апартамента при квоти по ? ид.част за И. и П. и общо ? ид.част за С. и Р. Т. . Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразен и в пълно съответствие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния съд за нищожност на нотариалното действие по упълномощаването. Несъмнено установено е в тази насока, че не е била налице предвидената в чл.475 ал.2 във вр. с чл.485 ал.2 от ГПК /отм./ и предпоставка за полагане от Цв. Т. на пръстов отпечатък върху пълномощното, заверено на 12.ІХ.2003г. – недъгавост, изразяваща се в слепота. Изводът е основан на задълбочена и прецизна преценка от въззивния съд на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съобразно изискванията на чл.188 от ГПК /отм./, които не налагат по категоричен и несъмнен начин към 12.ІХ.2003г. Цв. Т. да е била с увредено зрение до степен на слепота. Основано на представените по делото медицински документи, изготвената въз основа на тях съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелите, включително и на Ст. А. , е приетото, че няма съставени каквито и да е медицински документи, удостоверяващи съществен проблем със зрението на Т. до смъртта й на 23. Х.2003г. Сами по себе си обстоятелствата, че тя е страдала от диабет и че това заболяване по принцип може да доведе до намаление на зрителната острота, но то е в зависимост от индивидуалното реагиране на всеки организъм на него, не налагат извод за наличие на слепота. Несъмнено установено е от показанията на свидетелите Д, че към края на месец август 2003г., т.е. около две седмици преди заверяването на пълномощното, Т. напълно самостоятелно се придвижвала из жилището си, набирала телефонния номер на сина си И. , четяла книги, “бабата виждаше, не беше сляпа” /св. Ангелов/. Няма основание тези показания да не бъдат кредитирани поради това, че не установяват здравословното състояние на Т. към момента на заверяване на пълномощното. Това е така, тъй като по делото липсват обективни данни за влошаване на зрението към посочения момент. Такива данни не се съдържат в показанията на св. Д/нотариус, извършила заверката/, която само пресъздава изявлението пред нея на упълномощителката, че не вижда поради заболяването от диабет.
При тези обстоятелства без значение за извода е установени ли са от показанията на св. А желание и воля на Т. за прехвърляне на ищцата С на процесния имот /в пълномощното от 12.ІХ.2003г. такова изявление няма/. А с оглед нищожността на нотариалното действие по упълномощаването нищожен е и договорът за продажба, изповядан въз основа на него, тъй като от страна на продавачката не е изразена валидно воля за сключването му.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на касаторите не се следват разноски. На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответника по касация П. Мл. И. следва да бъдат присъдени 300лв. разноски за един адвокат.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ІV “а” отделение, постановено на 01. ХІ.2007г. по гр.д. № 4042/2006г.
ОСЪЖДА С. И. Т. и Р. НИКОЛОВ Т. , и двамата от София, да заплатят на П. М. И. от с.гр. 300лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: