3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София,23.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 405/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. П. от гр. София срещу решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 3839/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 30 състав решение от 08.05.2001 г. по гр. д. № 7888/2000 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от ЗД „Ю. И.” /в ликвидация/, гр. София срещу Л. П. иск с правно основание чл. 402 ТЗ /отм./ за сумата 7 242.17 лв., представляваща платено обезщетение по договор за застраховка „автокаско”, като в негова тежест са възложени и разноски по делото в размер на 1 049.69 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Основното му оплакване касае отказа на съда да приложи към настоящия случай разпоредбата на чл. 213, ал. 1 във връзка с § 143 от ПЗР на З., в какъвто смисъл са били и задължителните указания, дадени в отменително решение № 611 от 09.12.2008 г. по т. д. № 520/2008 г. на ВКС, І т. о.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора, въззивното решение съдържа произнасяне по два материалноправни въпроса, а именно: 1. за действието по време на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ и 2. за съдържанието на употребения в § 143 от ПЗР на З. израз „всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на този закон в „Държавен вестник”. По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му с практиката на ВКС – решение № 119 от 07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г. на І т. о. и решение № 99 от 02.11.2009 г. по т. д. № 70/2009 г. на І т. о., както и на три определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, а по отношение на втория въпрос – се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – ЗД „Ю. И.” /в ликвидация/, гр. София и третото лице-помагач на същия – ЗАД „А. България” АД, гр. София – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 във връзка с § 143 ПЗР на З. в случая се явява значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило уважаването на предявения срещу касатора иск по чл. 402 ТЗ /отм./. Следователно, изпълнено е главното условие за допускане на касационното обжалване.
От друга страна, осъществена е и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, обективирана както в представените две решения, така и в други актове на ВКС, постановени по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер, с оглед указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – решение № 77 от 11.05.2010 г. по т. д. № 655/2009 г. на І т. о.; решение № 212 от 24.03.2010 г по т. д. № 447/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 141 от 30.09.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ІІ т. о.
Що се отнася до втория въпрос, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване на поддържаното основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговор на този въпрос вече е даден в част от цитираните по-горе решения на ВКС. Доколкото, обаче, въззивното решение е в противоречие с постановената по същия въпрос задължителната съдебна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 3839/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „Г” състав.
УКАЗВА на Л. П. П. от гр. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 144.84 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: