2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
гр. София, 29.05. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7298 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. М. и Ц. Г. М. срещу решение № ІІ-106/24.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1023/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 67/26.03.2013 г. по гр. дело № 469/2012 г. на Карнобатския районен съд (КРС), е отхвърлени предявеният от жалбоподателите срещу Ж. М. М. и Т. С. М., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД за установяване, че е нищожен, поради привидност, договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 118/19.04.1994 г., том ІІ, дело № 624/1994 г. на съдия от КРС, с който жалбоподателите-ищци продават на сина си – ответника Ж. М. М. собствения си (в имуществена общност) недвижим имот, намиращ се в [населено място] – дворно място от 300 кв.м., образуващо парцел по плана на града, както и построената в парцела жилищна сграда на един етаж от три стаи, кухня, баня, тоалетна и антре, и останалите подобрения и насаждения в парцела, за сумата 104 000 лв.; в тежест на касаторите са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателите, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните шест (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса, а именно: 1) има ли съставеният от страните по сделката, документ, озаглавен „обратно писмо”, характер на пълно писмено доказателство и достатъчен ли е той за разкриване на твърдяната от ищците и първия ответник, абсолютна симулация на сключения помежду им договор за продажба на недвижим имот, при неучастие в процеса на съпругата на ответника – привиден купувач; 2) какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност; 3) какво значение има порокът – привидността по отношение на единия съпруг, за цялата сделка; 4) какви са последиците от нищожността на привидната сделка за неучаствалия в нея съпруг; 5) може ли неучаствалият в сделката съпруг да иска прогласяване на нейната нищожност поради привидност; и 6) ако купувач е само единият съпруг, другият съпруг задължителен необходим другар ли е в процеса за нищожност на договора, съгласно който се придобива имот в съпружеска имуществена общност, или е само необходим другар. Жалбоподателите навеждат и трите допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържат, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решения на ВКС и на окръжни съдилища, а именно: решение № 484/11.06.2010 г. по гр. дело № 375/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 763/04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановени по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 453/20.06.2003 г. по гр. дело № 990/2002 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 45/03.02.2009 г. по гр. дело № 6169/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 1194/21.12.2005 г. по търг. дело № 495/2005 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.), решение № 209/22.10.2008 г. по гр. дело № 346/2008 г. на Ямболския окръжен съд и решение от 29.10.2007 г. по гр. дело № 577/2007 г. на Софийския окръжен съд; поддържат и че правните въпроси са от значение за развитието на правото, но без да излагат каквито и да било съображения в тази насока.
Ответницата Т. С. М., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът Ж. М. М. в писмено становище излага съображения за основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че вторият правен въпрос (какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност), изведен от касаторите, е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателите, решение № 763/04.02.2011 г. по гр. дело № 356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието следното: Обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания – чл. 133, б. ”д” от ГПК (отм.). Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му – материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията.
От друга страна, в мотивите към обжалваното по настоящото дело въззивно решение, окръжният съд е приел следното: Приел е за установено, че с обратното писмо от 29.02.2012 г., подписано от двамата жалбоподатели-ищци и ответника Ж. М., същите са удостоверили, че сключената между тях процесна сделка е привидна и още от самото й подписване не са желаели да настъпят нейните последици, като собствеността върху процесния имот не е преминавала от привидните продавачи към привидния купувач, както и не е заплащана продажна цена. Въззивният съд е приел и че тъй като ответницата Т. М. не е подписала това обратно писмо, и с оглед на това, че съгласно чл. 19 от СК (отм.) и двамата съпрузи-ответници са станали собственици на процесния имот, независимо, че тя не е участвала и в сключването на процесния договор през време на брака им, то обратното писмо, за да установи действителните отношения между страните, е следвало да бъде подписано и от двамата съпрузи. Поради това, съдът е намерил, че обратното писмо не може да се противопостави на неподписалия го съпруг относно разкриване привидност на процесния договор, а следва да бъде ценено като т. нар. „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, което обуславя допустимостта на доказването на действителните права и отношения между договарящите се със свидетели, т.е. – този документ се цени единствено като предпоставка за допустимостта на гласните доказателства. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания, въззивният съд е намерил, че от тях и от представеното „начало на писмено доказателство” не е установено по категоричен начин, че страните не са желаели правните последици, които се свързват и настъпват със сключването на процесния договор за продажба на недвижим имот, респ. – намерил е за недоказано твърдението на касаторите-ищци за неговата привидност.
Останалите пет правни въпроса, изведени от касаторите, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за крайния изход на правния спор по делото, поради което не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Първият правен въпрос изхожда от хипотеза, при която съпругата на ответника-купувач, която не е участвала в сключването на договора за продажба, чиято нищожност се претендира поради привидност, не участва и в съдебния процес, в който се разглежда иска за нищожност. Такава хипотеза в случая не е налице, респ. – не е разглеждана от въззивния съд.
Третият и четвъртият правни въпроси биха били обуславящи правните изводи в обжалваното решение и биха били от значение за изхода на делото, само ако въззивният съд беше намерил за симулативен, респ. – нищожен процесния договор по отношение на ответника Ж. М., който е страна по договора, но не и по отношение на ответницата Т. М., която не е страна по договора. Окръжният съд не е постановил такъв резултат по правния спор по делото, нито е изложил съображения в такава насока в мотивите към обжалваното решение, поради което тези два правни въпроса относно това какво значение има за цялата сделка порокът (привидността на същата) по отношение на единия съпруг, респ. – какви са последиците от нищожността на привидната сделка за неучаствалия в нея съпруг, са също без никакво значение за изхода на спора по делото.
Петият правен въпрос няма никаква връзка и отношение към настоящото дело, тъй като ответницата Т. М., която не е участвала в сключването на процесната сделка, не претендира по делото прогласяване на нейната нищожност поради привидност, каквато е постановката на този въпрос, а напротив – категорично оспорва предявения срещу нея и съпруга й иск за нищожност.
Шестият правен въпрос – дали двамата ответници-съпрузи са задължителни необходими другари или са само необходими другари в производството по предявения срещу тях иск за нищожност на процесния договор за продажба, също е без никакво значение по делото, тъй като искът е насочен и срещу двамата ответници още с първоначалната искова молба по делото.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само по втория изведен от жалбоподателите правен въпрос, а именно: какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност; като допускането е в хипотезата чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 311.44 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІ-106/24.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1023/2013 г. на Б. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателите М. Ж. М. и Ц. Г. М. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 311.44 лв.; в противен случай касационната им жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.