4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 23.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 414/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. М. от гр. София – чрез процесуалните й представители адв. Л. Г. и адв. Я. С., срещу решение № 48 от 15.01.2010 г. по гр. д. № 1862/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 2049/2006 г. на Софийски градски съд, І отделение, 6 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. против З. /сега ЗАД/ „Б.” иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние /ексцес/ на ищцата, и е присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл.64, ал.5 от ГПК /отм./ в полза на ответното застрахователно дружество в размер на 1 340 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, изразена в решение № 606/12.07.2000 г. по гр. д. № 23/2000 г. на І г. о., решение № 542/21.11.1988 г. на І г. о., решение № 1832/04.04.1995 г. по гр. д. № 732/94 г. на V г. о., и решение № 300/23.04.2001 г. по гр. д. № 874/2000 г. на ІІ г. о., по съществените за изхода на делото въпроси : 1. За нищожността на клаузата за отказ от право на обезщетение за бъдещи вреди от ексцес; и 2. За липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието, преценявана единствено на база постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „Б.” – гр. София не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано пред Софийски градски съд по предявен от Е. И. М. против З. „Б.” иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищцата /т. нар. ексцес/ вследствие на телесни травми, получени при пътно-транспортно произшествие от 11.07.2002 г., причинено от водач на превозно средство, застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност”. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че в изпълнение на сключено споразумение ответникът й е изплатил обезщетение за първоначално претърпените от произшествието неимуществени вреди, което е недостатъчно да покрие новите вреди, проявили се от влошаване на здравословното й състояние във връзка с получените травми.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по съображения за отсъствие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди и на тези по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ за носене на отговорност от ответника в качеството на негов застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”. Съдът се е позовал на представеното постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което е прекратено воденото срещу водача наказателно производство, и въз основа на същото е приел, че деянието съставлява случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината на дееца за произлезлите от произшествието вреди. Отсъствието на вина е аргументирано и с устните обяснения на вещото лице – автоексперт по делото, според които намиращите се в приложеното следствено дело документи сочат на непредотвратимост на удара поради внезапно навлизане на пострадалата на уличното платно. Като допълнително съображение за неоснователност на иска е изтъкната уговорката в подписаното между страните споразумение от 15.03.2005 г., че с изплащането на обезщетение за първоначално претърпените от произшествието на 11.07.2002 г. неимуществени вреди ще бъдат удовлетворени изцяло претенциите на ищцата по повод на инцидента и тя няма да има други претенции за в бъдеще, включително за вреди, породени от състояние на ексцес. Споразумението е квалифицирано като договор за спогодба и е прието, че по силата на чл.365, ал.2 от ЗЗД то има погасителен ефект спрямо правото на ищцата да претендира обезщетение за вредите от ексцес, настъпили след сключването му.
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касаторката иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси – процесуалноправният за доказателствената сила в гражданския процес на постановлението за прекратяване на наказателното производство и материалноправният за действителността на споразумението между увредения и застрахователя за отказ от бъдещи права за вреди от ексцес, отговарят на предвиденото в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол – да са обуславящи за изхода на делото. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат уточнени така : 1. Допустимо ли е при разглеждане на иск с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ съдът да основава изводите си за противоправност и вина в поведението на водача, причинил увреждащото пътно-транспортно произшествие, на постановление на органите на досъдебното производство за прекратяване на наказателното производство срещу дееца. и 2. Действителна ли е уговорката в споразумение между застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на водача, причинил увреждащото ПТП, и увреденото лице за отказ на увредения от право на обезщетение за бъдещи вреди от ексцес по повод на претърпените в резултат на произшествието увреждания, които могат да възникнат след сключване на споразумението.
Произнасянето на въззивния съд по първия въпрос е в отклонение не само от постоянната, а и от служебно известната на настоящия състав задължителна практика на ВКС относно доказателственото значение на актовете на органите на досъдебното производство в гражданския процес, изразена в постановеното по реда на чл.290 от ГПК от 2007 г. решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. Според решението, макар да съставляват официални документи по чл.143, ал.1 от ГПК /отм./, актовете на органите на досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на произшествието и за поведението на участниците в него, които следва да бъдат доказани пред гражданския съд с допустимите доказателствени средства. Отклонението от задължителната съдебна практика на ВКС съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос.
Осъществени са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и по отношение на втория материалноправен въпрос, засягащ валидността на предварителната уговорка за освобождаване на застрахователя от отговорност по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./. В представеното от касаторката решение № 542/21.11.1988 г. на ВС, І г. о., е застъпено принципното становище за недействителност на отказа от права като напр. правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, правото на възлагане по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, правото на наследство, правото на възражение за придобивна давност и правото на обжалване, преди те да са възникнали в патримониума на лицето, от което изхожда отказът. С обжалваното решение искът по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ е отхвърлен по съображения за направен от ищцата валиден отказ от правото на обезщетение за евентуалните бъдещи вреди от влошаване на здравословното й състояние във връзка с претърпените при произшествието от 11.07.2002 г. травми, обективиран в сключеното със застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” споразумение от 15.03.2005 г. Така възприетото разрешение противоречи на изразеното в решение № 542/21.11.1988 г. становище, което обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Останалите представени решения са неотносими към конкретния правен спор и не следва да се обсъждат.
Касаторката е освободена от държавна такса за водене на делото с разпореждане от 23.09.2004 г. на Председателя на Софийски градски съд и не дължи такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 48 от 15.01.2010 г., постановено по гр. д. № 1862/2007 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
Да се докладва делото на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :