О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
С. 21.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1737 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Г. от [населено място] – чрез настойника си Б. П. Здрав-кова,представлявана от процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 133 от 17.06.2011г. по в.гр.д. № 225/2011г.на Видински окръжен съд,с което е потвърдено решение № 44 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1745 по описа за 2009г. на Видински районен съд,като е
– развален договор от 30.05.08г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а.№ 150 г.ІІ н.д.350/08г., сключен между Г. Г. Ц. и Арсена Л. Ц. /прехвърлители/и Д. К. М. и В. Н. М. /приобритатели/,с който е прехвърлена собствеността на апартамент № 1, с идентификатор 10971.502.175.3.1 по кадастралната карта на [населено място]/ [улица]/ срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и дъщеря им – ищцата Д. Г. Г., поради неизпълнението му – до размера на притежаваната от ищцата 1/2ид.ч.,наследена от прехвърлителката Арсена Л. Ц.,
– отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД иск за връщане на прехвърления имот – предмет на договора по н.а.№ 150 г.ІІ н.д.350/08г. като неоснователен и недоказан,
– отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,във вр.с чл.537 ал.2 от ГПК иск за обявяване за нищожен на договора,сключен на 3.08.09г.за покупко- продажба между Д. К. М. и В. Н. М. /като продавачи/ и Я. К. Веков/като купувач/на процесния имот и за обезсилване на н.а.№24 т.V н.д.№ 418/09г. като неоснователен и недоказан.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел,че доказателства за неизпълнение на сключения договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане има само за прехвърлителката Арсена Л. Ц.,но не и за прехвърлителя Г. Г. Ц.,за периода до смъртта на който приобритателите не са били канени и не са давали издръжка,тъй като прехвърлителите разполагали с достатъчно доходи за задоволяване на потребностите си.Съдът е счел,че задължението на ответниците спрямо Ц. е било погасено с настъпване на смъртта му, поради което процесния договор- пред вид установените факти за неизпълнение на задължението спрямо предявилата иска -Арсена Л. Ц. и нейната дъщеря е следвало да бъде развален за 1/2ид.ч. В. съд изцяло е възприел изводите на първоинстанционния съд във връзка с предявените искове по чл.55 и чл.26 от ЗЗД,като е препратил към вече изложените мотиви относно това,че ищцата/пред вид последващата продажба на процесния имот/ не може да претендира реално връщане,а само паричния му еквивалент и че обстоятелството,че при прехвърлянето не са вписани учредените права на ползване – не води до нищожност,тъй като правото на ползване следва имота и не се погасява при последващо прехвърляне/без значение дали изрично е вписано или не/.
Като основание за допустимост касаторката се позовава на противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС /като пред вид обстоятелството,че се позова на пет решения на ВКС,които са без задължителен характер и т.3 от ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС,следва де се приеме,че коректното основание е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ по следните въпроса:
1. Необходима ли е покана за получаване на уговорените в договора грижи и издръжка или те се държат по силата на сключения договор,
2. задължението за издръжка и гледане на приобритателите на имота при сключения договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане – в зависимост ли е от това – дали прехвърлителите разполагат с достатъчно средства за задоволяване на потребностите си,
3.частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение,
4.налице ли е липса на основание за сключване на договор за издръжка и гледане – след като при сключването му прехвърлителите са имали достатъчно средства за задоволяване на потребностите си,а приобритателите – не са имали такива и са живеели със средствата на прехвърлителите,
5.за постановяване на връщане на имота след разваляне на сключения договор – релевантен въпрос ли е добросъвестността на третото лице-купувач,който е придобил имота от приобритателите по разваления договор.
Съпоставката между мотивите на въззивния акт и поставените от касатора въпроси – налага извод,че последните са от значение за решава-ето на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.
Касационно обжалване,обаче, следва да бъде допуснато само по третия от поставените въпроси,защото за него е налице посоченото основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Постановеният въззивен акт противоречи на представеното от касатора решение № 35 от 23.03.99г. по гр.д.№ 966/98г. на ІІ г.о. на ВС,където при идентична фактическа обстановка – е прието,че неизпълнението по отношение на един от кредиторите,когато е значително,е основание за разваляне на целия договор.В случая – следва да се отчете,че искът е бил предявен от прехвърлителката Арсена Л. Ц.,която е искала цялостно разваляне на сключения договор,но в хода на процеса е починала и е заместена от дъщеря си,която – от една страна е наследник и на двамата прехвърлители,а от друга е носител на самостоятелни права,пред вид обстоятелството,че в процесния договор е уговорено и в нейна полза гледане и издръжка.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 17.06.2011г. по в.гр.д. № 225/2011г.на Видински окръжен съд
ДАВА 7-дневен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 181лв. /сто осемдесет и един лева/ и да представи квитанцията в деловодството, след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.