О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София 02.07.2009 години
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 826 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. С. Н. от гр. В. против въззивно решение № 53 от 09.03.2009г.по в.гр.д. № 29 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 823 от 28.10.2008г. по гр.д. № 1259/2008г.на Районен съд Велико Търново.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Независимо,че в жалбата липсва изрично поставен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК,от изложението и от приложената практика такъв може да бъде изведен и той е свързан с направения от въззивния съд извод,че във въззивната жалба за първи път е въведено ново юридическо основание, свързано с противоправното поведение на ръководителя,издал заповедта за уволнение, по което е процесуално недопустимо съдът да се произнася. За да претендира обезщетение от работодателя на основание чл.45,във вр.с чл.49 от ЗЗД, касаторката се позовава на Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от Д. С. Н. против О. В. искове,с правно основание чл.45,във вр.с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 98.84лв., имуществени вреди,причинени от издаването на обявената за незаконна заповед № 8 от 24.01.2000г.на директора на „Дом за стари хора” гр. В.,както и законната лихва върху тези суми,считано от датата на увреждането-24.01.2000г.до окончателното им изплащане,като неоснователни и недоказани. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че отговорността на работодателя е ограничена до причинените вреди в резултат на незаконното уволнение и то само до пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. За да възникне деликтна отговорност за работодателя,следва да са установени елементите на непозволеното увреждане, като в случая-с исковата молба не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за противоправно поведение на ръководителя,издал заповедта за уволнение. Съдът е счел,че такива са наведени едва с въззивната жалба,но те не следва да се обсъждат, тъй като е налице изменение на основанието на иска,което процесуално действие е недопустимо да се извършва за първи път във въззивната инстанция.
Тезата на касатора е,че изложеният във въззивната жалба довод,че противоправно поведение на ръководителя се изразява в обстоятелството,че на него му е било известно,че липсват основания за уволнение и въпреки това той е издал неправомерната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение,не съставлява изменение на основанието,защото още в исковата молба тази теза е изложена.
Видно от исковата молба-ищцата/сега касатор/ е предявила иск по чл.45,във вр.с чл.49 от ЗЗД,като е обосновала иска си с вината на издалият признатата за незаконна заповед за уволнение и с последиците й върху нея и начинът й на живот. Така посоченото правно основание,фактът,че процесът за обезщетяване на пропуснатите ползи е приключил и изложението в исковата молба,недвусмислено сочат,че основанието на което е предявена исковата претенция е непозволено увреждане. Съгласно Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС-ръководителят, издал заповед за уволнение,призната впоследствие за неправилна по надлежния ред, който е причинил и непозволено увреждане, при недобросъвестно използване на служебното си положение, дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД. В тази връзка – поставеният от касаторката въпрос за наличието или не на изменение на основанието на иска пред въззивната инстанция- е свързан с тълкуване на закона,което мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 09.03.2009г.по в.гр.д. № 29 по описа за 2009г. на Великотърновски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.