Р Е Ш Е Н И Е
№ 734
гр. София, 05.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното
от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1276 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Г. К. П. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение № 491 от 14 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 468 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г., с което е отменено решение № 1* от 29 ноември 2005 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2005 г. в частта му за определяне на частите на съделителите и в место него са определени други части. След подаването на касационната жалба касаторът П. е починал, като на негово място по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) съдът конституира наследниците му М. С. П. и К. Г. П.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът изтъква, че неправилно е прието, че процесните земи са семейна имуществена общност на наследодателя и съпругата му, защото исковата молба е подадена за делба на наследствените имоти на И. П. , решението на поземлената комисия е на негово име, скиците на имотите са на негово име; ищцата не е подала жалба срещу заключението на първоинстанционния съд, че бракът между П е продължил по-малко от десет години, но с представянето на свидетелство за венчание въззивният съд приема, че бракът е продължил повече от десет години, поради което е изменил частите на съделителите; решението е и необосновано. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторите П. поддържа доводите в касационната жалба.
Ответниците Е. И. Д., Я. И. П., И. Н. С., К. Х. С., П. И. И., Х. И. Д. – всички от гр. В. и Н. И. Х., Ц. Н. И. и П. Й. П. – последните трима от с. Л., обл. Велико Търново, не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). в писмени бележки ответницата П. Й. П., чрез процесуалния си представител адв. Б изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че страните са законни наследници на И. П. , решението за възстановяване на земеделските му земи има конститутивен ефект и е задължително за делбения съд; по силата на Семейния кодекс от 1968 г. при прекратяването на брака със смъртта на наследодателя съпругата му е получила половината от имотите в индивидуална собственост; бракът между наследодателя и съпругата му според представеното пред въззивния съд свидетелство за венчание е продължил повече от 20 години, поради което съпругата му е следвало да получи 2/3 идеални части от останалата половина от имотите, а останалата 1/3 от половината или 1/6 – между наследниците на починалите братя и сестри на общия наследодател.
Съдът е сезиран с иск за делба на наследствено имущество по реда на чл. 69 и сл. от Закона за наследството. В исковата си молба ответницата по касация П. П. е посочила, че страните са единствени законни наследници на И. П. , оставил в наследство земеделски земи. Не е спорно, че процесните четири ниви са възстановени на наследниците на П. , б.ж. на с. Л., обл. Велико Търново, починал през 1973 г., с решение на Поземлената комисия в гр. В.. Ищцата е наследница на съпругата на И. П. – С. П. , починала през 1994 г., а ответниците по иска – на негови братя и сестри.
Атакуваното решение е правилно.
Заключението на въззивния съд, че процесните имоти се подчиняват на режима на съпружеската имуществена общност, е взето в съответствие с правилата на закона. Според чл. 13 Семейния кодекс от 1968 г., недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. След като бракът е прекратен при действието на този процесуален ред със смърта на наследодателя на страните, то по отношение на имуществото, придобито от съпрузите до датата на откриването на наследството, са приложими правилата за съпружеската имуществена общност. Задължителното за съдилищата ППВС № 8/80 г., т. 2, изрично определя, че когато придобивната давност е започнала да тече и е изтекла по време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В процесният случай не са представени данни, които да сочат, че придобиването на имотите е станало преди сключването на брака между И(а и такива твърдения не са навеждани), а по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК (отм.) от значение е моментът на придобиването. В този смисъл правата на съсобственост са правилно установени от съда.
Първоинстанционният съд приел, че бракът между И продължил по-малко от десет години, защото не били събрани данни за неговата продължителност. Жалба пред въззивния съд е подадена само от касатора във връзка с твърдението, че имотите не са имуществена общност. Според представеното пред въззивния съд свидетелство за венчание, бракът между И бил сключен през 1926 г. Именно в рамките на спора относно характера на собствеността върху реституираните имоти, подлежи на установяване точният размер на участието на съделителите в делбената маса, като притежаваната от бившата съпруга част е от значение за крайния изход на спора. Затова, като е взел предвид доказателство във връзка с продължителността на брака, съдът не е нарушил съществено процесуалните правила.
На последно място, не може да се сподели твърдението на касатора, че решението е необосновано. Доказателствата за основополагащите правоотношения между сънаследниците не са оспорвани. При формирането на изводите си съдът е преценил относимите доказателства и е обосновал заключенията си ясно.
Ответницата П. П. претендира заплащане на разноските за касационната инстанция – разходи за правна помощ, които са в размер на 100 лева и следва да й бъдат заплатени по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.).
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491 от 14 декември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 468 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г.
ОСЪЖДА М. С. П. , ЕГН ********** и К. Г. П. , ЕГН ********** – двамата с адрес в гр. В., ул. “. № 33, вх. “Б”, ет. 5, ап. 13, да заплатят на П. Й. П. от с. Л., обл. Велико Търново, сумата от 100,00 (сто) лева сторени от нея разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: