5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 06.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2023 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Ц. А. чрез адв.М. В. срещу решение № 33 от 19.02.18г.по в.гр.дело № 27/18г.на Ловешки окръжен съд.С него е отменено решение № 442 от 6.12.17г.по гр.дело № 1808/17г.на Ловешкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В приложеното изложение се сочат като основание за допускане на касационно обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли дисциплинарното производство да приключва с две отделни заповеди, за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на правоотношението, без съдържанието на едната да препраща към другата,и следва ли и двете да са мотивирани и да отговарят на изискванията на чл.195 КТ; 2.Може ли при наличие на две заповеди за прекратяване на трудово правоотношение да се посочват различни правни основания за издаването им; 3.Следва ли да се съдържа в мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание „злоупотреба с доверието на работодателя” всички обективни и субективни признаци на нарушението, установени в хода на дисциплинарното производство ; 4. Нарушено ли е правото на защита на работника или служителя ,на който е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”,когато в заповедта липсват мотиви по чл.189 ал.1 КТ и липсата им води ли до незаконност на уволнението; 5.Липсата на умисъл при извършване на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя” и формата на вината от една страна, както и липсата на щета за работодателя важен елемент ли са при определяне на дисциплинарното наказание; 6.Следва ли при оспорване на заповедта за дисциплинарно уволнение, съдът да направи цялостна проверка на проведеното производство,а да не се ограничава само в наведените възражения от оспорващия.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
За съвместно разглеждане в производството е присъединена частна жалба от [фирма] срещу определение № 272/11.04.18г.по гр.дело № 27/18г.на Окръжен съд – Ловеч ,с което е оставено без уважение искането му по чл.248 ГПК за изменение на решение № 33/19.02.18г.по посоченото дело в частта за разноските.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че със заповед № 11 от 28.08.17г. А. Ц. А., на длъжност „организатор обработка производствена информация – МОЛ експедиция охладени меса”, е наказан с дисциплинарно уволнение на основание чл.195 ал.1 КТ във вр.с чл.188 т.3 КТ за това, че при направена внезапна проверка на 16.07.17г.в 20.07 часа се е установило,че стоката, натоварена за експедиция от служителя, заедно с друг служител на работодателя – Е. Х., на камион с № ОВ 4586 не съответства на стоката по заявка № 630719 на фирма [фирма] от 10 кг свинско месо, която е следвало да се натовари за експедиция.В камиона били натоварени общо 8 кашона- 1 кашон свинско месо по заявка и 7 кашона с плешка без заявка. Със заповед № 37 от 28.08.17г.,издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е прекратен трудовия договор между страните.Според съда издадените заповеди са законосъобразни, тъй като дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед,в която се посочва нарушителят нарушението, кога е извършено, наказанието и законовия текст ,въз основа на който се налага, а преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е приел писмените обяснения на работника и е събрал и оценил посочените доказателства – докладна записка и видеозапис на нарушението.Посочено е, че издаването на две самостоятелни заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение не опорочава уволнението.Прието е още,че работникът е осъществил вмененото му нарушение, с което е злоупотребил с доверието на работодателя,тъй като възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, злепоставящи работодателя пред трети лица,както и че тежестта на извършеното нарушение съответства на наложеното наказание по смисъла на чл.189 ал.1 КТ.
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса са разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС, която безпротиворечиво приема,че уволнението не е незаконно, ако са издадени две отделни и самостоятелни заповеди на различни правни основания– за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, като следва заповедта за дисциплинарно уволнение да е мотивирана според изискванията на чл.195 ал.1 КТ, както е в случая.
Относно съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” е постановено решение 513 от 14.01.13г.по гр.дело № 1559/11г.на ІV г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК,в което е посочено,че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие.
Обжалваното решение е съобразено с тази практика на ВКС.
Въпросът : Нарушено ли е правото на защита на работника или служителя, на който е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, когато в заповедта липсват мотиви по чл.189 ал.1 КТ и липсата им води ли до незаконност на уволнението,не е относим, тъй като в обжалваното решение такива факти не са приети за установени от решаващия съд.Както бе посочено по-горе заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа реквизитите на чл.195 ал.1 КТ.
Не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС и въпросът : Следва ли при оспорване на заповедта за дисциплинарно уволнение, съдът да направи цялостна проверка на проведеното производство,а да не се ограничава само в наведените възражения от оспорващия.Отговор на въпроса е даден в решение № 195 от 12.10.18г.по гр.дело № 3092/17г. на ІV г.о.на ВКС,в което е посочено,че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти,които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти,които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на [фирма] :
С определение № 272 от 11.04.18г.по гр.дело № 27/18г.на Ловешкия окръжен съд е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Частната жалба е неоснователна.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че изводите на въззивния съд,че реализираната от процесуалния представител на частния жалбоподател защита е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност и не съответства на претендираното възнаграждение по 1200 лв за всяка инстанция. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 ЗА във връзка с чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Правилно е прието от въззивния съд, че при предявяване на двата неоценяеми иска се дължи само сума в размер на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,която в случая е в размер на 460 лв за всяка една инстанция,или сумата 920 лв за двете инстанции.Неправилно обаче съдът е присъдил в полза на работодателя и сумата от 30 лв, представлява държавна такса за въззивната жалба,тъй като съгласно чл.359 КТ работниците и служителите не плащат такси и разноски по производството.В тази част обаче определението не е обжалвано от страна на ищеца и следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 33 от 19.02.18г., постановено по в. гр.дело № 27/18г.на Ловешкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 3353/8.05.18г.от [фирма] срещу определение № 272/11.04.18г.по гр.дело № 27/18г.на Окръжен съд- Ловеч,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решение № 33 от 19.02.18г., постановено по същото дело,в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.