Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
[населено място] 29.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23 ноември през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №181/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Министерство на земеделието и храните /М./ срещу въззивното решение на С. апелативен съд /АС/ по гр.д. №1696/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният и процесуалният въпроси за основанието на предявения иск / дали е за стойността на извършени в процесния имот подобрения по чл.59 от ЗЗД или за сторените от ищеца за сметка на ответника разходи за ремонт на имота, съгл. наемния договор на страните/ и за допустимостта на въззивното решение са от значение за точното прилагане на закона, вкл. и по направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Н. В. не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен на осн. чл.79 от ЗЗД предявеният от Н. В. срещу М. иск за сумата от 9 130 лв. – стойност на извършени в апартамент на ул. „Ал. С.”, №26,[населено място] подобрения, ведно със законната лихва и деловодните разноски. Прието е, че присъдената сума се дължи на осн. т.3.7 от договора за наем на апартамента, скл. между страните на 2.06.98 г., съгл. която текущите и луксозни основни ремонти на апартамента са за сметка на министерството – наемодател.Вземането не е погасено по давност, която тече от прекратяването на договора през м.06.99 г. Искът с посочените договорно основание и квалификация срещу втория ответник Министерство на регионалното развитие и благоустройството /М./, който не е страна по договора, е отхвърлен като неоснователен. Същевременно е констатирано, че по гр.д. №8652/99 г. на С. районен съд искът на Н. В. срещу М. за сумата от 18180 лв., представляващи стойност на труд и материали за извършване на строителноремонтни работи в същото отдадено под наем на ищеца ведомствено жилище на ответника, е отхвърлен с влязло в сила решение.
Решението на АС е недопустимо, като постановено по непредявен иск: с исковата молба по настоящото дело ищецът претендира да му се присъди на осн. чл.59 от ЗЗД стойността на подобренията, извършени от него като държател на процесния апартамент за периода 1998 – 2004 г., със знанието и без противопоставянето на ответниците – собственици на апартамента. Не се позовава на наемния договор с първия ответник за имота, скл. на 2.06.98 г. и прекратен през м.06.99 г. На основание и в изпълнение на договора претенцията му по чл.79 от ЗЗД за стойността на извършения ремонт и подобрения в имота е отхвърлена с влязло в сила на 4.11.03 г. решение по гр.д. №8652/99 г. на СРС и не подлежи на ново разглеждане – чл.224 от ГПК, отм./ сега чл.299/.
В ТР №85/68 г. е прието, че отношенията между собственика и подобрителя се уреждат съобразно договора, ако няма договор – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване – чл.60-62 и 59 от ЗЗД, а за добивите – чл.93 от ЗС.Съгласно ППВС №1/79 г. с иска по чл.59 от ЗЗД разполага само този, който въобще не може да защити правото си с друг иск, но не и този, който разполага с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове. Това важи и когато другият иск е предявен, но отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност на извършени ремонт и разходи по договора на страните.
По настоящото дело ищецът претендира стойността на подобренията, извършени от него като държател в собствения на ответниците / М. като представител на държавата/ имот. Искът следва да се разгледа на предявеното извъндоговорно основание, като се установи извършването на подобренията по време и стойност, както и че договорът на ищеца с първия ответник – ако той е собственик, не ги обхваща и урежда като разходи за ремонт на наетия имот, извършени от наемателя за сметка на наемодателя. Искът за заплащането им по договора е друг по см. на чл.59, ал.2 от ЗЗД, с който ищецът може да се защити срещу същия ответник и е отхвърлен. Ответникът М. е трето за договора лице и срещу него претенцията по чл.59 от ЗЗД, с твърдението, че е собственик на имота /имотът е частна държавна собственост според заповедта на областния управител от 6.08.99 г./ и неоснователно обогатил се, може да се предяви без ограничения, тъй като спрямо него ищецът няма друг иск за защита – ППВС №1/79 г. – т.11. Давността за подобренията тече от извършването им – ППВС №1/79 г.,т.7, когато благата преминават от едно имущество в друго.
Въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск по чл.79 от ЗЗД, основан на наемен договор, обжалвано е и подлежи на обезсилване изцяло, а делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения на извъндоговорно основание иск.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1696/08 г. от 7.07.09 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: