Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
София 05.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1786/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Д. , Варненска област, подадена от пълномощника и адвокат Б, срещу въззивно решение №1351 от 18.12.2007 г. по гр. дело № 1409/2007 г. на Варненския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Според касатора въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени с решението на ВКС относно прилагането на разпоредбите на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА и чл.17а ЗППДОбП/отм./ Не са обсъдени всички доводи и доказателства по делото. Единствено вписването в баланса на ответното дружество на процесните имоти без посочване основанието за това не е достатъчно, за да се приеме, че същите са придобити в собственост от държавата. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.3, т.1, б.”а” от У. №56 за стопанската дейност/отм./ е необходимо да има учредителен акт – решение на МС или на определен от него министър или ръководител на друго ведомство. Ако такъв акт не е налице, то осчетоводяването на дадено имущество не може само по себе си да доведе до придобиване на собственост.
Ответникът по касационната жалба „К”О. , град Д., Варненска област, оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба М. на и. , енергетиката и туризма, град С., не е заявил становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение от 16.07.2004 г. по гр. дело № 1455/2003 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решение от 01.06.2003 г. на Провадийския районен съд по гр. дело № 110/2002 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от община Д. срещу „К”О. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в град Д. дворно място с площ от 3 800 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.135 по плана на града, заедно с построените в него склад, гаражни клетки, ковашки навес, навес – метална работилница; фуражомелка, находяща се в УПИ * в кв.123 по плана на града и дворно място от 1560 кв.м., съставляващо УПИ *Х в кв.11 заедно с построената върху него баня, както и недвижим имот в с. П., Варненска област с площ от 2 900 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.23 по плана на селото заедно с построената в него сграда на два етажа/битов комбинат/, като неоснователен.
С решение №139/04.05.2006 г. по гр.дело №2755/2004 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 16.07.2004 г. по гр. дело № 1455/2003 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
С обжалваното решение №1351 от 18.12.2007 г. по гр. дело № 1409/2007 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 01.06.2003 г. на Провадийския районен съд по гр. дело № 110/2002 г., с което е отхвърлен предявеният от община Д. срещу „К”О. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в град Д. дворно място с площ от 3 800 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.135 по плана на града, заедно с построените в него склад, гаражни клетки, ковашки навес, навес – метална работилница; фуражомелка, находяща се в УПИ * в кв.123 по плана на града и дворно място от 1560 кв.м., съставляващо УПИ *Х в кв.11 заедно с построената върху него баня, както и недвижим имот в с. П., Варненска област с площ от 2 900 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.23 по плана на селото заедно с построената в него сграда на два етажа/битов комбинат/. Въззивният съд е приел, че ищецът община Д. не е собственик на процесните имоти. Към датата на влизане в сила на ЗМСМА те са били държавна собственост като са били включени в материалните активи на праводателя на „К”О. – „К”ЕО. , дъщерна фирма на ДФ „Л”, град В.. По тази причина съобразно разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА те не са станали собственост на община Д..
Неоснователни са доводите, че не са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС относно прилагането на разпоредбите на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА и чл.17а ЗППДОбП/отм./. При преценката на това дали определено имущество е влязло в уставния фонд на създадена по реда на У. №56 за стопанската дейност/отм./ държавна фирма, се изхожда от изискванията на съответните нормативни актове, вкл. и подзаконовите такива, действащи към релевантния момент на волеизявлението на компетентния орган за включването на имуществото в уставния фонд. По делото е установено по несъмнен начин, че процесните имоти са били включени в уставния фонд на ДФ „Л” по реда на чл. 11, ал.3, т.1, б.”а” от У. №56 за стопанската дейност/отм./ с решение №35/10.03.1989 г. на Министерския съвет. Въз основа на този учредителен акт към момента на влизане в сила на ЗМСМА са се водили в баланса на дъщерната фирма на ДФ „Л”, чийто универсален правоприемник е ответникът по иска „К”ООД.
Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1351 от 18.12.2007 г. по гр. дело № 1409/2007 г. на Варненския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.