Р Е Ш Е Н И Е
№ 743
гр.София, 03. 11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 925/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено под № 253 на 27.11.2007 год. по в.гр.дело № 171/2007 год., с което е оставено в сила решение № 365/17.01.2005 год., постановено по гр.дело № 204/2004 год. на Т. районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от М. С. Л., Д. И. Л. и И. Д. Л., тримата от гр. С. против М. „С” А. наместничество Т. , представлявано от свещеноиконом П. И. Д. , ревандикационен иск – за признаване, че са собственици по силата на добросъвестно и недобросъвестно давностно владение въз основа на нот.актове № 1* т.І, н.дело № 389/1985 год. и № 1* т.І, н.дело № 377/1986 год. на Районен съд Т. на УПИ с площ от 784 кв.м., съставляващ по устройствения план на с. Р., Л. област, парцел ****Х, пл. № 734 в кв.6 и осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците върху този имот.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. С. Л., Д. И. Л. и И. Д. Л., представлявани от адвокат Д от АК-София, които го обжалват в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като считат, че е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при процесуални нарушения – чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.
Ответникът по касация А. наместничество гр. Т., представлявано от Л. митрополит Г. и адвокат С от АК- Л. вземат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот предвид разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение по ахд № 6/1993 год. по описа на Т. районен съд по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ имотът е възстановен на ответното архиерейство.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Взето е предвид, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл.108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск, да е установено по несъмнен начин, че ищците са собственици на имота – предмет на иска, че имотът се намира във владение или държане на ответната страна и че последната владее или държи имота без основание.
Съобразена е нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, според която се възстановяват и земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или други селскостопански организации, които са били продадени или предоставени от тези организации на трети лица, с изключение на изрично посочените случаи в закона. Законодателят е отнел вещноправното действие на прехвърлителната сделка от 1985 год. и 1986 год., от които черпят права ищците с оглед посочения законов текст. Отчетено е, че имотите в местността са възстановени като бивши църковни имоти съгласно чл.29, ал.1 ЗСПЗЗ.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
При условията на чл.188, ал.1 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
Спазени са задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с отменителното решение № 379 от 21.05.2007 год., постановено по гр.дело № 50/2006 год. по описа на V гражданско отделение, по тълкуването и прилагането на закона, както предвижда чл.218з ГПК/отм./.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 253 от 27.11.2007 год., постановено по в.гр.дело № 171/2007 год. по описа на Л. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: