О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 16.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 563 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. за с. к. , срещу въззивно решение № 55/06.02.2009 г. по в. т. д. № 275/2008 г. на Д. окръжен съд.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 41/24.10.2008 г. по гр. д. № 354/2009 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу “К” А. за сумата 6 196,56 щ. д. неустойка за забава по договор за приватизационна продажба от 28.07.1999 г.
Касаторът е въвел оплаквания в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 26, ал. 1 ЗЗД и за неправилна преценка на характера на приватизационната сделка. Развити са и съображения за наличие на константна практика на ВКС по отношение на приватизационните сделки, които, според жалбоподателя, съставлявали търговска сделка, за несъобразяване волята на страните при сключване на договора, както и правното дефиниране на понятието “добри нрави” от теоретична гледна точка и съобразно съдебната практика. Мотивира се становище, че неустойката по този вид договори има обезпечителна и наказателна функция и като такава, предвидената в чл. 20 от договора между страните неустойка, е изпълнявала своето предназначение, предвид и на принципа за договорната свобода при подписване на договора и забраната по отношение на търговските сделки за намаляване размера й, поради прекомерност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът – А. за с. к. е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обоснована с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. т. 2 ГПК предпоставка. Формулираният от касатора въпрос се свежда до това дали, отчитайки характера на конкретната сделка, регламентираната в договора за приватизационна продажба неустойка за забава на плащането на цената по договора, която е уговорена без краен предел, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решения на ВКС, Търговска колегия, на Софийски апелативен и Варненски апелативен съд, съответно приложени по делото.
В обжалваното въззивно решение е направен извод, че поради частична недействителност на договора за приватизационна продажба не е налице валидно съглашение за заплащане на неустойка. Според Д. окръжен съд, клаузата на чл. 20 от договора, въвеждаща претенция за неустойка при забавено пращане на една от разсрочените вноски от цената, формирана като 1% върху остатъка от сумата за всеки просрочен ден на забава, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съдът е счел, че след като страните не са уговорили краен предел на изчисляване на неустойката, то подобна неустойка не изпълнявала функциите си на обезщетение, а съставлявала средство за неоснователно обогатяване, тъй като кредиторът би могъл своевременно да търси изпълнение, включително и да развали договора, вместо да разчита на растежа на неустойката.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия приема, че е налице не само поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като формулираният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на делото и е разрешаван противоречиво в приложените решения на ВКС, ТК и на АС В. , но е налице и основание за допускане на обжалване и по т. 1 на чл. 280 ГПК. На състава са служебно известни постановени решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК, публикувани в интернет страницата на ВКС /Решение № 1/10.02.2009 г. по т. д. № 372/2008 г.; Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. 395/2008 г.; Решение № 16/16.06.2009 г. по т. д. № 430/2008 г. на ВКС, ТК, в които се съдържа произнасяне по повод приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД при позоваване на хипотезата на накърняване на добрите нрави/. При това, на състава е известно и образуваното на 02.11.2009 г. на основание чл. 128 и 129, ал. 1 – 3 ЗСВ тълкувателно дело № 1/2009 г. по описа на ВКС, Търговска колегия. Предмет на разглеждане по това дело са въпроси, формулирани в пет отделни точки, част от които са тези за характера на приватизационната сделка /т. 1/ и /т. 3/ – за случаите и предпоставките, при които уговорката в приватизационния и търговския договор за неустойка ще е нищожна, поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 55/06.02.2009 г. по в. т. д. № 275/2008 г. на Д. окръжен съд .
Указва на касатора А. за с. к. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 161,59 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавите такси, които се събират от съдилищата по ГПК .
Уведомява жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: