О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 153/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. П. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 53412 от 20.12.2010 год. срещу въззивното решение № 1329 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 1230/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1460 от 26.04.2010 год. по гр.дело № 7088/2008 год. на Варненския районен съд, 35-ти състав за отхвърляне на предявения от жалбоподателката отрицателен установителен иск, че Н. А. М. не е собственик на ПИ № * с площ от 600 кв.м. по ПНИ на СО”Б. д.” в землището „В.В.” на [населено място], при граници: път, от две страни: ПИ № * и ПИ № *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материалноправни въпроси: а/ приложим ли е изобщо института на придобиване по давност спрямо заварените ползватели на имоти в урбанизираните територии, за които следва да се изработват планове за новообразувани имоти; б/ след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и от кой момент започва да тече давността за придобиване на имоти в урбанизирани територии, за които следва да се изработват планове за новообразувани имоти; в/ прекъсва ли се давността от предприемани от администрацията действия за осъществяване на реституцията – издаване на позитивни решения в полза на собствениците от ПК/ОСЗГ/, от одобряване на плана за новообразуваните имоти, от издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ? и г/какво е съотношението между призната от закона възможност за заварените ползватели да държат имота по силата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗС и осъществяваната от тях фактическа власт след прекратяване правото им на ползване на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ? Поддържа се, че е налице противоречие на въззивното решение с решение № 1627 от 05.10.2010 год. по гр.дело № 1623/2009 год. на ВКС, І г.о., решение № 1187 от 17.12.2008 год. по гр.дело № 4662/2007 год. на ВКС, І г.о. и решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на ВКС, І г.о.
Ответницата по касация Н. А. М. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
По делото е безспорно, че с решение № 745 от 11.10.2000 год. на ПК-В. е признато правото на собственост на наследниците на И. Д. К. в съществуващи/възстановими/стари реални граници върху нива от три декара в м.Ч. к., находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, В., имот № * по КП от 1997 год., заявен с пореден № 2 от приложеното заявление № 48/23.09.1991 год. и установен с делбен протокол, като в решението е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост върху имоти, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Безспорно е по-нататък, че на Д. К. Г. е било надлежно предоставено право на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 21 от 31.01.1963 год., същият имот е оценен и стойността му е заплатена по реда и в сроковете на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.65 ППЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че не е установено намиралата се в процесния имот постройка да е била пригодена за временно или сезонно ползване по § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и да отговаря на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредбата за правила и норми по Т. и на критерия за сграда съгласно чл.303, ал.3 ППЗТСУ/отм./, поради което не са налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от праводателя на ответницата и последната не може да се легитимира като собственик на това придобивно основание.
Съдът е намерил за основателно възражението на ответницата за придобиване на имота въз основа на изтекла в нейна полза давност чрез присъединяване на владението на праводателя й до 2004 год., към това от 2004 год. – до момента на приключване на устните състезания по делото. Прието е, че праводателката на ответницата е можела да започне валидно давностно владение от 21.11.1997 год. и че през м.ноември 2007 год. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл и ответницата се легитимира като собственик на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения:
Въззивното решение е постановено в противоречие с разрешението, дадено от Върховния касационен съд по аналогични казуси с решения по чл.290 ГПК /№ 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. и № 627 от 05.10.2010 год. по гр.дело № 1623/2009 год. на І г.о./, в които е прието, че владението, установено след 22.11.1997 год. би могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. В решение № 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. изрично е прието, че ако към датата на подаване на исковата молба по предявен от лица, имащи право на възстановяване правото на собственост на имота по ЗСПЗЗ, отрицателен установителен иск срещу лица, на които е било предоставено право на ползване с актове, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 год., не е била приключила административната процедура с издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, давност спрямо ищците все още не е започнала да тече, и съответно не би могла да е изтекла.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1329 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 1230/2010 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 53412 от 20.12.2010 год. на С. С. П. от [населено място].
ДАВА на жалбоподателката едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40,80/четиридесет + 0,80/лева и в същия срок да представи във ВКС вносна бележка, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: