РЕШЕНИЕ
№ 749
София, 16. 11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 2099/2008 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал. 1, б. “б” от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. на п. и И. Д. И. срещу въззивно решение № 243/17.12.2007 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 452/2007 год.,с което е отменено решението на ОС- В. в отхвърлената част на иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ за сумата от 3 000 лв.,както и в частта му относно присъдената държавна такса за сумата над 1980,68 лв.,както и в частта му,в която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявения обратен иск от МП срещу Л. Х. М. и производството в тази част е прекратено.
В жалбата на М. на п. са развити оплаквания за недопустимост,необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”б” и”в”ГПК. Моли съдът да обезсили решението и да върне делото за ново произнасяне или алтернативно да се отмени решението в осъдителната му част и исковете да се отхвърлят,като неоснователни и недоказани.
В жалбата на И. Д. И. срещу решението в частта,в която е оставено в сила първоинстанционното решение,с което са отхвърлени обективно съединените искове за имуществени вреди с правно основание чл.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Иска се отмяна на въззивно решение в обжалваната част и уважаване на исковете в пълния предявен размер. Претендира разноски.
Представителят на В. к. п. поддържа жалбата на МП и моли да бъде уважена. Изразява становище,че жалбата на И. е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и са процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция откри пороци, водещи до недопустимост на обжалваното решение.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД предявени от И. И. срещу М. на п. за заплащане на имуществени вреди ,резултат от незаконните действия,изразяващи се в незаконно спиране на изп.д. № 4250/00 год. и вдигане на наложената възбрана от съдия-изпълнителя Л. М. ,участващ в процеса като трето лице помагач.
Въззивната инстанция е приела от фактическа страна,че И. е присъединен взискател по изп.д. № 4250/00 с уточнени вземания по размер и представляващи исковата сума. В полза на първоначалния взискател е била наложена възбрана и извършен опис на собствения недвижим имот на длъжника К. В. Публичната продан е спряна с разпореждане от 05.04.2002 год.,поради внасяне от длъжника на 20% от дължимата сума,гарантираща само първото вземане,но не и това на ищеца. Разпореждането е отменено с решение по гр.д. № 392/03 на ВОС поради нарушение на чл.348 ал.1 ГПК. На 2.06.2003 год.с резолюция на съдия – изпълнителят е вдигната възбраната и изпълнителното производство е прекратено,а на 5.06.2003 год.имотът е бил отчужден.
От правна страна е приел,че искът следва да се разгледа с оглед заявеното от ищеца основание,а именно чл.1 ал.1 ЗОДОВ и го е уважил частично. Приел е ,че в резултат от незаконните действия на съдия – изпълнителя, И. е претърпял имуществени вреди в размер на 29302 лв.,но при съразмерното удовлетворяване на взискателите, при евентуално извършена публична продан на недвижимия имот, неговата вреда възлиза на 3 000 лв.,в каквато част е уважен иска по отношение на МП,позовавайки се на т.6 от ТР № 3/2004 г.на ВКС,без да изложи никакви мотиви.
Същественият по делото въпрос е дали действията,по повод на които на ищеца са причинени твърдяните от него имуществени вреди представляват административна дейност,за която,ако тези действия са незаконни,следва да се ангажира отговорността на М. на п. по чл.1 ал.1 ЗОДОВ
Административна дейност по смисъла на тази разпоредба е дейността на органи и лица, които упражняват възложени им от закона изпълнително-разпоредителни функции. Хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ разграничава дейността по издаването на административните актове от тази, която е проява на физическо действие или бездействие, което представлява незаконосъобразност на поведението на длъжностно лице с разпоредбите на закона /в широкия смисъл/. Това е т.нар превратно упражняване на власт.
В случая в исковата молба на ищеца изрично е посочено, че правното основание на иска е чл.1 ЗОДОВ и той е разгледан като такъв по специалния законов ред – с участие на прокурор и без предварително внасяне на държавна такса,както от въззивната инстанция,така и от първоинстанционния съд. От изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства,а именно, че от незаконните действия,изразяващи се в незаконно спиране на изп.д. № 4250/00 год. и вдигане на наложената възбрана от съдия-изпълнителя Л. М. ищецът е понесъл имуществени вреди,не може да бъде направен извод,че вредите са произлезли от административна дейност. За причинените на ищеца вреди от действията на съдия-изпълнителя в изпълнителното производство,което не е административна дейност, отговорността за лични виновни действия на служителите на ответника е по правилата за непозволено увреждане.
И тъй като определянето на правното основание на иска е дейност на съда, по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, то в случая действителното правно основание на претенцията не е по чл.1 ЗОДОВ, а е чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
С оглед на изложеното постановените решения – въззивно и първоинстанционно следва да се обезсилят и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.209 ал.1 ГПК във вр. чл.218 ж, ал.2 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение 243/17.12.2007 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 452/2007 год.и решение № 350/27.03.2007 год.на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 1383/2006 год.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: