О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.749
гр.София,12.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 206/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. л. с. „Р”-гр. Ракитово е подало касационна жалба вх. № 4* от 16.12.2009 год. срещу въззивното решение № 546 от 17.11.2009 год. по в.гр.дело № 741/2009 год. на П. окръжен съд, гражданска колегия, четвърти въззивен състав, с което е отменено решение № 150 от 22.05.2009 год. по гр.дело № 28/2008 год. на В. районен съд и е уважен предявения срещу касатора иск, като е прието за установено, че „К”АД, гр. Б. е собственик на Л. дом „Ч” в едноименната местност на община Р., с площ 187 кв.м., на два етажа, масивен, построен през 1992 год., в горски фонд, отдел 291-І, заедно с отстъпеното право на строеж и изградената инфраструктура /електропровод, трансформатор, водопровод и др./ и е осъдено стопанството-ответник да предаде владението върху имота.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат материалноправен и процесуалноправен въпроси, а именно: а/ съставлява ли акт на преструктуриране чрез отделяне на стопанската дейност съгласно § 5 от ПЗР на ЗГ, апортирането през 2001 год. като непарична вноска в частно търговско дружество, в което държавата е акционер, на предоставен по чл.12 ЗГ/отм./ за оперативно управление на горско с. недвижим имот-публична държавна собственост? и б/ необсъждане на доказателства по делото и доводи на касатора относно вида на държавната собственост към момента на издаване на заповед № Р* от 15.03.2001 год. на министъра на земеделието и горите.
Ответникът по касация „К”АД, гр. Б. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е уважил иска като е приел, че по отношение на спорния имот не е приложима забраната на чл.7 ЗДС за отчуждаване, обременяване с вещни права или придобиване по давност, тъй като е налице специалния Закон за горите от 1997 год., който урежда отношенията, свързани със собствеността на процесния л. дом. Прието е, че със заповед № Р* от 15.03.2001 год. министърът на земеделието и горите е извършил преструктуриране на горскостопанската дейност и разпределяне на имуществото, като имотът е изваден от имуществената сфера на държавното лесничейство /сега ДГС Р. / и е предаден като непарична вноска в акционерно дружество, в което държавата е акционер. Според въззивния съд, посочената заповед и последващите вписвания на увеличаването на капитала на „С”АД и на „К”АД чрез последователното апортиране в тези дружества на процесния имот е съобразено с § 5 от ПЗР на ЗГ, ПРРУППСДП/обн. ДВ, бр.10 от 01.02.1994 год., отм., ДВ, бр.51 от 03.06.2003 год./ и с изискванията на Търговския закон и че дружеството-ищец се легитимира като собственик на имота. Прието е, че липсват доказателства към 2001-2002 год. същият имот да е бил публична държавна собственост, а и до изменението му с ДВ, бр.16 от 2003 год., чл.7 ЗГ не е боравил с термините публична и частна държавна собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос е от съществено значение за изхода на спора за собственост, тъй като от разрешаването му зависи дали последващото апортиране на процесния имот в капитала на ищцовото дружество през 2002 год. е произвело правно действие. Разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като би подпомогнало съдебната практика във връзка с правоприлагането по аналогични казуси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 17.11.2009 год. по в.гр.дело № 741/2009 год. на П. окръжен съд, гражданска колегия, четвърти въззивен състав по жалба вх. № 4* от 16.12.2009 год. на Д. л. с. „Р”-гр. Ракитово.
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението Д. л. с. „Р”-гр. Ракитово да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 232/двеста тридесет и два/лева и в същия срок да представи в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: