1
Решение по т. д. № 1440/ 2013 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. София, 04.06.2013 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря К.Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело № 1440/2013 година .
Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по иск на И. П. М. с правно основание чл. 47, т. 3 и 4 ЗМТА за отмяна на решение № 1018/ 21.10.2011 г. по арб. дело № 1081/2011 г., постановено от арбитър Б. Г..
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърдения на ищеца за кражба на личната му карта, както и за лишаването му от участие в арбитражното производство, тъй като не е знаел за подписване на договор за кредит, нито за образуваното арбитражно производство, за което не е получил препис от исковата молба, нито за другите съобщения по делото, изпращани до ответника.
Поддържа се и нарушаване на принципа на равенство и състезателност в гражданския процес и за нарушаване на обществения ред, поради неуведомяване на страна в производството и оттук за лишаването й от възможност за защита, и необсъждане на доказателства и доводи на страните в арбитражното производство.
Ответникът [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорва иска като недопустим, поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, като в писмен отговор са развити подробни съображения за недопустимост и неоснователност на иска.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, тъй като и предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3- месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Настоящия състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на иска, поради пропускане на установения от закона срок. Решението на арбитър Б. Г. е постановено на 21.10.2011 г. Приложените по делото товарителници № 1001003385599 и № 1001003561887, издадени от куриерска служба „Е. Е.”, не доказват надлежно връчване на атакуваното арбитражно решение на ищеца. В тях е отбелязано, че лицето „отсъства от адреса” – [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Същото отбелязване е налице в приложената обратна разписка за датата на арбитражното заседание.
В случая, ищецът установява пред настоящата инстанция, че никога не е посещавал, пребивавал и не е заявявал като настоящ адрес – адреса в [населено място], на който е бил уведомяван за арбитражното производство. Този адрес е посочен в договора за револвиращ заем с дата 29.11.2010 г., като настоящ адрес и е визирана л. к . №[ЕИК]/31.05.2004 г. на МВР, Л., издадена на името на И. П. М..
От приложените от ищеца писмени доказателство в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА – Постановление за спиране на досъдебно производство на Районна прокуратура Р., Писмо № 6706/12.04.2013 г. от Началника на РУП на МВР, [населено място], Епикриза на И. М. от У. ”Пирогов” за оперативно лечение от 23.11.2010 г. до 02.12.2010 г.; Присъда № 80/13.03.2013 г., влязла в сила на 29.03.2012 г. и влязло в сила на 22.01.2013г. Решение № 170/ 17.12.2012 г. по гр. д. № 434/2012 г. на Тетевенски районен съд,, се установяват твърдяните от ищеца обстоятелства: 1/. кражба на личната му карта, докато се е намирал в болнично заведение от лицето Т. Г. М.; 2/ незаконно служене с тази лична карта, съставляваща официален документ, издаден на друго лице; 3/. както и заявяване от отнелия личната карта /М./ в [населено място] на промяна в адреса от [населено място] в [населено място] -[жк], [жилищен адрес] , ап. 1, в официален документ, съставен съгласно установения ред /запис и картон в Н. база данни за населението в България/, въз основа на заявление на частно лице – попълване на адресна карта за настоящ адрес от името на И. М..
Или, при тези данни, ищецът е установил, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното решение. Поради това, като дата, от която да се преценява срокът по чл. 48, ал.1 ЗМТА, следва да се приеме датата – 19.01.2013 г., на която ищецът е получил покана за доброволно изпълнение и препис от изпълнителен лист. Тъй като исковата молба не съдържа означение за дата, на която е подадена, а това обстоятелство е следвало да се документира надлежно от арбитъра, за дата следва да се приеме тази на придружителното писмо, изготвено от арбитър Б. Г. – 20.02.2013 г.
По основателността на исковата претенция:
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца,че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него арбитражно дело № 1081/2011г., което е довело до невъзможност за участие в същото. От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка до ответника по иска за насроченото за 21.10.2011 г. заседание по арбитражното дело, образувано срещу И. П. М. по искова молба вх. № 1081/07.09.2011 г. на [фирма], [населено място]. Изпращането на призовката е извършено чрез куриер „Е. Е.”, за което е издадена товарителница, приложена по делото. Призоваването е осъществявано на изписания като настоящ адрес на ответника М., съгласно отбелязването в договора за револвиращ заем – [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап. 1. След като въз основа на изложеното по-горе се установява, че този адрес ответникът не е заявявал за вписване като настоящ негов адрес, тъй като живее в [населено място] /това е неговия постоянен и настоящ адрес/, както и, че е извършено престъпление от посоченото в присъдата и постановлението лице, което е заявило в Н. база данни, вместо притежателя на документа, друг настоящ адрес – в [населено място] и се е възползвал от личната карта на И. М., за да въвежда в заблуждение и да набавя за себе си имотна облага, не е налице надлежно уведомяване за арбитражното дело.
При това, в Общите условия на [фирма] в т. 13.4 е уреден редът за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство – като арбитърът е следвало да изпраща съобщенията на посочените в договора адреси – т. е. не само на настоящия, но и на постоянния адрес, който не е бил променен в резултат на престъпно действие от друго лице, и на него би могло да бъде известен ответникът в арбитражното производство. Нещо повече. В осъдителния диспозитив на арбитражното решение арбитър Б. Г. е изписала единствено постоянния адрес на ищеца в [населено място], на който адрес лицето изобщо не е било търсено по време на арбитражното производство. Този избирателен подход е довел до неуведомяване на ищеца за образуваното арбитражно производство, тъй като той не е знаел, че след изгубване на личната карта, лицето което я ползва е поискало и получило промяна в настоящия адрес, както и че този адрес е в [населено място], където единствено е бил търсен и е отбелязано, че отсъства от адреса, на който никога не е пребивавал или заявявал за контакти.
Налице е хипотезата на чл. 47, т. 4 ЗМТА – страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство и по независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството.
Или поддържаното нарушение на процедурните правила в арбитражното производство, което е довело и до нарушаване на принципите на гражданския процес за равенство и състезателност /чл. 121, ал. 1 от Конституцията/ е основателно, и следва да бъде подведено под основанието на т. 4 на чл. 47 ЗМТА, а не като нарушение на обществения ред.
Несъмнено е, че макар и конвенционален, арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правов правопорядък.
Що се отнася до останалите изложени в исковата молба обстоятелства, свързани с кражбата на личната му карта и сключване на договора предмет на арбитражното производство, то същите следва да бъдат въведени и преценявани в арбитражното производство при новото разглеждане.
По искането на ищеца за присъждане на разноските, при отсъствие на списък на разноските, ще следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство, установени по безспорен начин –държавна такса за производството по т. д. № 1440/2013 г. на ВКС в размер на 240,72 лв.
Предвид изложеното, като счете, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 1081 от 21.10.2011 г. по арб. д. № 1081/2011 г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] [улица], [жилищен адрес] да заплати на И. П. М., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 240,72 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: