4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр. София, 01.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 476/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е.” ЕООД със седалище в гр. Т. – чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. В., срещу решение № 1608 от 21.12.2008 г. по т. д. № 2438/2009 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 15.06.2009 г. по т. д. № 448/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, за отхвърляне на предявените от „Е.” ЕООД против „П., рехабилитация и отдих” Е. /”ПРО” Е./ искове за заплащане на сумите 12 000 лв. – законна лихва за забава върху депозит от 30 000 лв. за периода 25.03.2004 г. – 29.11.2006 г., и 120 000 лв. – разлика между договорената цена за недвижим имот и пазарната стойност на имота през м. юни/м. ноември 2006 г., претендирани като обезщетение за пропусната полза от виновно неизпълнение на предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху обособен обект – почивен дом „Я.” в с. О., и са присъдени разноски на ответника за въззивното производство в размер на 2 500 лв.
В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове, ведно с разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се поддържат предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания за достъп до обжалване. Касаторът твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, формулирани в п.1-п.6, част от които се разрешават противоречиво от съдилищата, а други са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „П., рехабилитация и отдих” Е. – гр. София не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Е.” ЕООД против „П.” Е. обективно съединени искове, квалифицирани по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумите 12 000 лв. и 120 000 лв., претендирани като обезщетения за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от виновно неизпълнение на задължение за прехвърляне на собствеността върху обособен обект – почивен дом „Я.” в с. О., поето от ответното дружество с предварителен договор за продажба, по съображения за тяхната неоснователност. Относно сумата 12 000 лв., представляваща законна лихва върху депозита от 30 000 лв., платен от ищеца за участие в преговорите за сключване на предварителния договор, за периода от внасяне на депозита по сметката на продавача до връщането му на купувача, е направен извод, че доколкото депозитът е възстановен в определения от купувача срок, продавачът не дължи законна лихва за забава като обезщетение за вреди. Искът за заплащане на обезщетение от 120 000 лв., претендирано по повод пропуснатата полза от несключения окончателен договор за продажба на обособения обект и формирано на база положителната разлика между уговорената в предварителния договор продажна цена /188 000 лв./ и повишената пазарна стойност на обекта към момента, в който купувачът е узнал за невъзможността продавачът да му прехвърли имота поради съдебно признати права на собственост в полза на трето лице, е приет за неоснователен с мотив за липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор и вредата. Недължимостта на обезщетението е обоснована и с невъзможността купувачът да търси обезщетение за същата вреда и в случай на сключване на окончателния договор, предвид сигурното му отстраняване от имота поради приключилия в полза на трето лице съдебен спор с ответника – продавач за собствеността върху обособения обект и знанието му за висящия спор.
При съобразяване на решаващите изводи на въззивния съд относно спорния предмет на делото настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Материалноправните въпроси, поставени от касатора в п.1 и п.2 от изложението : Съставлява ли положителната разлика между уговорената в предварителния договор за продажба на недвижим имот цена и повишената след сключване на договора пазарна стойност на имота вреда /пропусната полза/ за купувача; Дължи ли продавачът обезщетение на купувача в размер на посочената разлика в случай на неизпълнение на поетото с предварителния договор задължение за прехвърляне на собствеността, ако при сключване на договора е бил недобросъвестен /знаел е за наличието на права върху имота в полза на трети лица, препятстващи изпълнението на задължението/; са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като произнасянето по тях е обусловило отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на сумата 120 000 лв. Представените съдебни решения – решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 1785/2005 г. на Софийски градски съд /влязло в сила/ и решение № 172/11.03.2004 г. по гр. д. № 402/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., доказват твърдението на касатора за противоречиво разрешаване на тези въпроси от съдилищата, с което е осъществена и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Пряко свързани с въпросите по п.1 и п.2 са тези, изложени в п.4 – за правнорелевантния момент, към който следва да се преценява добросъвестността на купувача и знанието му за висящия съдебен спор между продавача и трето лице, произнасянето по които следва да се извърши с решението по съществото на касационната жалба.
Не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК формулираният в п.3 от изложението въпрос – за наличието или отсъствието на връзка между отговорността за вреди от неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба и отговорността на продавача за вреди от евикция /чл.188 и сл. от ЗЗД/, по повод на който е релевирано основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въззивният съд не е преценявал основателността на иска за обезщетение в размер на сумата 120 000 лв. според правилата за отговорност при евикция, а само е изложил аргументи, че с оглед на конкретните обстоятелства по делото ищецът – купувач по предварителния договор не би имал право на обезщетение за вреди в размер на разликата между цената и пазарната стойност на обособения обект дори страните да биха стигнали до сключване на окончателен договор. Правилността на изложените в тази насока съждения подлежи на преценка в производството за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 от ГПК, но самият въпрос е извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК. Отделно от това на въпроса е даден отговор с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 29/12.04.2010 г. по т. д. № 488/2009 г. на ВКС, І т. о., на което въззивното решение принципно съответства.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по поставения в п.6 материалноправен въпрос, обусловил отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на сумата 12 000 лв., който следва да бъде уточнен и преформулиран така : Дължи ли продавачът по предварителен договор обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху платения от купувача при сключване на договора депозит в случай на виновно неизпълнение на задължението си за сключване на окончателен договор за продажба. Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на изразеното в решение № 179/28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., становище, че в посочената хипотеза изправният купувач има право на обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ по чл.82 от ЗЗД до размер на законната лихва върху платените по предварителния договор суми от момента на внасянето им по сметката на продавача до връщането им на купувача. Констатираното противоречие съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въведения в п.5 от изложението въпрос относно правното значение на поканата за връщане на депозита, по отношение на който не е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1608 от 21.12.2008 г., постановено по т. д. № 2438/2009 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
УКАЗВА на касатора „Е.” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 640 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :