4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№753
С..25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 341/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. А., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 919 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2010 г. на Апелативен съд – С., 7 състав, с което след отмяна решението на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-12 състав по гр.д.№ 2544/2009 г., е обявен за окончателен сключения на 15.02.2008 г. предварителен договор, по силата на който [фирма] продава на [фирма] следния недвижим имот: жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м., заедно с прилежащото дворно място с площ 252 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], район „К. село”, /индивидуализиран в решението/ за сумата 209 500 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушения на по чл.281, т.3 ГПК и по подробно изложени в нея съображения се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на спора: 1. следва ли да е налице решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество за разпореждане с недвижими имоти, в което да е формирана воля за извършване на продажбата, в каква форма трябва да е то и какво трябва да е съдържанието му; 2. как влияе „взаимосвързаността” при еднолични търговски дружества, при които всяко е едноличен собственик на капитала на другото, запазват ли своята сомостоятелност като субекти на правото при осъществяване на търговски сделки и възможно ли е Е., което не е пряк едноличен собственик на капитала на друго дружество да взема решения от негово име и за негова сметка и 3. Дали решението на едноличния собственик на капитала представлява „особено изискване на закона” съобразно разпоредбите на чл.586, ал.1, вр. с чл.363 ГПК. По първия и третия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в подкрепа на което са представени решения на ВКС, а по втория въпрос се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], представлявано от управителя Н. И., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество жалбата е неоснователна. Подробни доводи са изложени в отговор, с приложение към него, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Апелативен съд – С. е приел, че между страните съществува валиден предварителен договор, сключен на 15.02.2008 г. , за покупко-продажба на описания в него недвижим имот, по който продавачът дължи прехвърляне/ с нотариален акт/ на собствеността върху имота на купувача, както и, че последният е заплатил в уговорените срокове определената от лицензиран оценител и възприета от страните/ по тяхно съгласие/ продажна цена.
Във връзка с приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, вр-. с чл.147, ал.2 ТЗ, решаващият състав е изразил становище за надлежно разрешение/съгласие на едноличния собственик на капитала на продавача/ [фирма]/, взето от компетентния орган на едноличния собственик на капитала на последното дружество, а именно – Съвета на директорите на [фирма], обективирано в протокол № 103 от 14.01.2003 г. Развити са доводи относно веригата от няколко еднолични търговски дружества на страната на продавача, всяко от които се явява едноличен собственик на капитала на другото, поради което решение за отчуждаване на недвижими имоти на дружеството- продавач следва да се приеме от общото събрание на „Лабело”, или в случая от неговия едноличен собственик на капитала – [фирма]. Прието е, че макар и да липсва изрично решение на едноличния собственик на капитала на продавача, обективирано в отделен протокол, изискването за съгласие за продажбата на процесния имот от компетентния орган на дружеството – продавач, е спазено. Този извод е основан на съществуващи, в условията на взаимна зависимост, търговски дружества, при които решението за продажбата следва да бъде взето от един и същ компетентен орган. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на ответника/сега касатор/, свързани със съдържанието на решението относно индивидуализацията на имота, продажната цена и определените купувачи на съответните имоти. В този смисъл е взел предвид описанието на процесния имот в нот.акт № 153/16.12.2002 г., заложеният критерий за формиране на продажната цена и делегираните на управителя на [фирма] и на [фирма] правомощия.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Като значими за изхода на делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се преценят въпросите по т.1 и т.2 от изложението към жалбата. Тези въпроси, съобразно правомощията на ВКС по цитираното тълкувателно решение, следва да се прецизират по следния начин: кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество и какво следва да е съдържанието на решението, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата. По въпроса, свързан с приложението на чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е налице допълнителното основание по т.3 ГПК, а по въпроса относно съдържанието на решението за продажба, касаторът е доказал основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с представените преписи от влезли в сила решения на ВКС по т.дела № 852/2004 г., № 354/2005 г. и № 301/2007 г., ІІ т.о.
По формулирания от касатора правен въпрос, свързан с проверката на съда при произнасяне по конститутивния иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, не е доказано противоречивото му разрешаване от съдилищата, а от друга страна, този въпрос е свързан пряко с правораздавателната власт на съда при произнасяне по същество по спорното право.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 919 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2010 г. на Апелативен съд – С., 7 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 079 лв./хиляда седемдесет и девет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: