О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1466/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Г.- Т. , с пълномощник адв. Ал. Л. от САК срещу решение №779 от 05.02.2018г по в гр.дело №13037/2017г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решението по гр.д №45687/2013г на Софийски районен съд , искът на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД на настоящата касаторка срещу [фирма] и [фирма] с предмет за обявяване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти окончателен за гараж №5, нах. се в новострояща се сграда, е отхвърлен изцяло .
Искът е бил предявен въз основа на сключен между страните предварителен договор от 03.06.2011г. за покупко- продажба на гараж № 5 с площ от 24,69 кв. м и съседи: изток – гараж № 4, запад – гараж № 6, север – дворно място и юг – съблекалня, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 68134.1971.1544.1,изградена в имот с идентификатор 68134.1971.1544 по кадастралната карта на [населено място] , за който имот е отреден УПИ VI-1544, кв. 118 по плана на [населено място], м.„Драгалевци-разширение север“, който поземлен имот е с площ от 1 666 кв, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Заплатена е сумата 5 120 евро от общата дължима сума по договора, която възлиза на 9 000 евро.Окончателният договор е следвало да бъде сключен два месеца след подписване на предварителния, което не станало.При проверката по чл. 363 ГПК е прието за установено, че съгласно н.акт № 78 от 24.07.2007 г. ответниците са закупили при равни дялове УПИ XI-1544 с площ от 860 кв.м и УПИ VI-1544 от 800кв. от кв.118, м. „Драгалевци-разширение север“, София. Посочените два имота са обединени в УПИ VI-1544, кв. 118 с площ от 1 660 кв.м и това е имотът,посочен в процесния предварителен договор, върху който следва да се изгради жилищната сграда ,в която се намира и процесният обект- гараж . Ответниците са съсобственици при равни дялове на поземлен имот с идентификатор 68134.1971.1544 с площ от 1 666 кв.м, който е идентичен с имота по предварителния договор, представляващ УПИ VI-1544 , кв. 118 със същата площ . Съгласно разрешение за строеж от 27.03.2008 г на жилищна сграда, възложители на строежа са ответниците, а на 14.11.2008 г. е одобрен проект за съществено отклонение от първоначално одобрения инвестиционен проект,като първоначалните и изменените проекти не са представени по делото. По делото е било представено удостоверение от СО-район „Витоша“ от 18.02.2009 г.( за степен на завършеност, издадено на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ), според което сграда в имота е изградена в степен на „груб строеж”,каето обстоятелство първоинстанционният съд е съобразил съгласно съгласно чл.181 от ЗУТ за да приме , че предпоставките за уважаване на иска са налице. От ответниците , с въззивната жалба е представено друго удостоверение от 26.06.2014 г констатиращо след оглед на място степен на завършеност на строеж V-та категория по чл. 181 ал.1 ЗУТ, взето предвид от въззивния съд.
В него е цитиран констативен протокол № ДРС 118 от 03.12.2012г за отклонения спрямо представените одобрени проекти , както и че при огледа е установено „че сградата не е изпълнена на етап груб строеж, тъй като част от дървената покривна конструкция е премахната ” Оригиналът е представен за констатация доказателството е прието , на него въззивният съд е основал решението си като е приел ,че не е изпълнена нормата на чл.181, ал.2 от ЗУТ и процесният гараж не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.Решаващо е изтъкнато и това ,че по делото не е установено фактическото състояние на сградата и процесния имот в нея,което се извършва чрез съответна техническа експертиза,каквато по делото не е искана и съответно допускана.Въззивният съд не е допуснал поискани от ответницата по въззивната жалба доказателства за да се установи кога е била разрушена част от покривната конструкция.В решението не са обсъдени доводите на ищцата,че общината не може да отмени вече издадено удостоверение по чл. 181 ЗУТ по този начин, респ.това не може да засегне вече възникнало право на собственост върху обекти в сградата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практика на ВКС по три въпроса:
1.Относно задължението за служебно събиране на доказателства пред въззивната инстанция .При оплаквания за необоснованост на фактическите изводи и процесуални нарушения по чл.363 ГПК , въззивният съд се е позовал на липсата на техническа експертиза , което е в противоречие с т.3 от ТР №1/2013г ОСГТК и реш. № 95/2016г по гр.д № 5592/2015 І г.о . Основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК
2. Относно допустимостта на доказателства пред въззивната инстанция .Изводите на СГС в случая са основани новопредставено доказателство , което не е новооткрито , нарушен е чл. 266 ГПК и противоречието е с реш. № 314/2017 по гр.д № 2499/2016г І. г.о . Основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК
3. Относно задължението да се излагат мотиви. Въззивният съд не е обсъдил нито един от доводите на касаторката като въззивен жалбоподател , противоречие с ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК
Изтъкват се и трите основания по чл. 280 ал.2 ГПК , като се посочва ,че изложените основания в съвкупност сочат очевидната неправилност на решението
Постъпил е отговор от ответниците [фирма] и [фирма]. Представеното писмено доказателство е било издадено след изтичане срока за отговор на исковата молба и от трето лице, а не от ответниците по делото.То правилно е прието от въззивния съд, тъй като съдът е длъжен да провери собствеността служебно .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК по първия поставен процесуалноправен въпрос. Решаващият мотив на въззивния състав,че при съдържанието на двете изследвани удостоверения по чл. 181 ЗУТ е била необходима експертиза, а такава не била поискана,противоречи на указанията в т.3 от ТР №1/2013г ОСГТК. По втория поставен въпрос не е налице обосновка на изтъкваното в него основание по специалния селективен критерии на закона, тъй като въззивният съд е имал задължението да направи проверка по чл.363 ГПК и е преценил ,че представеното с въззивната жалба писмено доказателство е в нейния предмет, що се отнася до предпоставките за прехвърляне на собствеността върху обект,изграден на груб строеж.
Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и по третия процесуалноправен въпрос в изложението,тъй като въззивният съд не е изложил никакви мотиви по въпроса имат ли процесните удостоверения материална доказателствена сила за констатациите в тях,както и по доводите на ищцата като въззивен жалбоподател за правното значение на последващо удостоверен факт при вече издадено удостоверение за степен на завършеност ,респ.за релевантността на причината при промененото фактическо състояние .
Обосноваността на изводите на въззивния съд , сочена от касатроката като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване ,в случая ще бъде предмет на касационна проверка по същество .
По изложените съображения Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение №779 от 05.02.2018г по в гр.дело №13037/2017г. на Софийски градски съд .
Задължава Н. Д. Г.-Т. в седмичен срок да внесе 107 лв.държавна такса по сметка на ВКС.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .