Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1834_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1834 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. срещу въззивно решение от 28.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 264 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено решение от 04.02.2010 г. по гр.д. № 3109 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., І – 2 с-в., с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу К. У. С. с правно основание чл.284,ал.2 ЗЗД за сумата 13,000 евро – частичен иск от пълния размер 25,000 евро.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искът е основан на твърдения, че страните са граждани на И., които решили да сключат брак и да се установят да живеят в Р. България, на 21.07.2006 г. ищцата превела на ответника от собствена банкова сметка в И. собствената си парична сума 25,000 евро по уговорка с ответника да закупи на нейно име в Р. България жилище, през 2007 г. двамата сключили брак, който в момента е дълбоко и непоправимо разстроен и страните живеят разделени, до момента ответникът не е купил жилище, но отказва да върне парите.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че парите били дарени на двамата при техния годеж и са използвани за издръжката на ищцата от ответника.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е установено твърдяното от ищцата основание на иска.
Настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателя въпрос: допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 г. (по реда на ограничения въззив) въззивният съд да допусне преразпит на свидетел – доказателство, поискано с въззивната жалба, ако жалбоподателят не е поискала от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискала неговия преразпит от първоинстанционния съд, е обусловил въззивното решение и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 2 на сто върху цената на иска и – 508.52 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 264 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІV с-в..
Указва и дава възможност на жалбоподателя Х. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 508.52 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.