4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№754
гр. София,10.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1506 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 19.11.2012г. по в.гр.д. № 11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б състав, с което е потвърдено решение № Р-II-64-169 от 28.05.2012г. по гр.д. № 47512/2011г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Столична община искове по чл.213, ал. КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика [фирма] по застраховка „автокаско” на л.а. „Порше К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , увредено при ПТП от 17.02.2009г. в [населено място],, [улица]- срещу №10, след падане в необезопасена и несигнализирана на пътното платно дупка, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.11.2011г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че протоколът за ПТП не е съставен по писмено заявление на пострадалия, а след посещение на местопроизшествието от полицейски служител непосредствено след инцидента, поради което същият е удостоверил пряко възприетите от него обстоятелства – наличие на дупка на пътното платно /обозначена и на схемата в протокола за ПТП/ и на видими щети на автомобила.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение № 24/ 20.03.2011г. по т.д. № 444/ 2010г. на ВКС, I ТО и на влязлото в сила решение № 6587/ 2012г. по в.гр.д. № 6971/2012г. на СГС, АО, III- Б състав, а именно: /1/ Може ли съдът да основе своите изводи на описаната схема в изготвения на място, на датата на събитието протокол за ПТП и на констатациите в протокола за наличие на дупка в пътното платно?; /2/ Ако протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на произшествието, т.е актосъставителят лично е установил фактите на база на извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, представлява ли същият официален удостоверителен документ по см. на чл.179 ГПК по отношение на фактите, описани в него?; /3/ Събраните по делото доказателства – приетите А. и протокол за ПТП, разгледани в съвкупност, доказват ли причината за настъпване на ПТП, респективно настъпване на обезщетените от застрахователя вреди?. Освен основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касаторът сочи и селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разрешаването им би осигурило възможност за пълна защита и репариране на вредите при ПТП с един участник, настъпили при липса на очевидци, различни от водача на МПС.
Ответникът по жалбата, Столична община, оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е доказал по безспорен начин, че вредите на застрахования по застраховка „Автокаско” автомобил се дължат на необезопасена и несигнализирана дупка върху общински път, тъй като протоколът за ПТП е съставен само по данни на водача на увреденото МПС и не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. Посочено е, че доколкото приетите в първоинстанционното производство автотехнически експертизи възпроизвеждат протокола за ПТП, въз основа на тях не може да се приеме за доказано, че ПТП се е осъществило по твърдения от ищеца начин. Въз основа на това решаващият състав е направил извод, че ищецът не е провел пълно доказване на механизма на ПТП, съгласно дадените указания по сходен случай в решение № 98/ 25.06.2012г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. Изложени са и съображения, че с оглед констатираните множество сериозни увреждания на автомобила, незабавно е следвало да бъдат уведомени органите на МВР, за да се състави надлежен протокол за ПТП след посещение на мястото на произшествието.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос и вторият, в частта за значението на протокола на ПТП, съставен от органите на МВР на местопроизшествието, не са обусловили изводите на въззивния съд, тъй като той е приел, че протоколът е съставен само по данни на водача на МПС. Третият въпрос съдържа единствено оплакване по отношение на извършената от СГС преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно недоказването на механизма на ПТП, контролът върху която не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, тъй като е относима за правилността на решението. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и касаят правилността на съдебния акт, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
От друга страна, вторият въпрос, в частта относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че протоколът не се ползва с материална доказателствена сила относно начина на осъществяване на ПТП. Предвид изложеното, единствено по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО и решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешението, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени по чл.290 на ГПК,
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 460 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2012г. по в.гр.д. № 11450/2012г. на Софийски градски съд АО, III-Б състав.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 460 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.