3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С. 28.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1144/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Д. Т. и С. Л. Т., приподписана от пълномощника им Н. А., срещу определението на Пловдивския апелативен съд, № 1953/04.12.2012г. по гр.д. № 1140/2011г., с което е оставена без уважение подадената от А. Д. Т. и С. Л. Т. молба за изменение на решение № 612/23.12.2011г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
Производството по настоящото дело е спряно до приемане на Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. от ОСГК и ТК на ВКС. Тълкувателно решение е прието на 06.11.2013г., поради което производството по делото следва да се възобнови.
Ответниците П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К. в представения от пълномощника им адв. Д. К. отговор молят частната жалба да се остави без уважение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
С постановеното по гр.д. № 1140/2011г. на Пловдивския апелативен съд въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд, с което частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото в размер на 1100 лв. на М. Т. и 9000 лв. общо на П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К.. Присъдени са и разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв. на М. Т. и по 3000 лв. на П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К.. В. съд е приел, че няма основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като размерите на заплатеното адвокатско възнаграждение са съобразени с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частните жалбоподатели считат присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществяването на защитата на П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К. от един адвокат поради общите им интереси и неправилно увеличаване на минималния размер до трикратния размер съгласно § 2 от Наредба № 1/2004г.
Частната жалба е основателна.
С ТР № 6 от 06.11.2013г. ОСГТК на ВКС, т. 3 е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер. Съобразно цената на иска /32 010,95 лв./ минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1090 лв. Защитата на тримата ответници П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К. е осъществена от адв. Д. К., упълномощен за първоинстанционното производство с договор за правна защита и съдействие с отразено заплащане на адвокатско възнаграждение 9 000 лв., и с три отделни пълномощни за въззивното производство с отразени като платени суми от по 3000 лв. Отговорите на исковата молба тримата ответници са подали лично. Пълномощникът адв. Д. К. е упълномощен и встъпил в делото след изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК. И в двете инстанции поради напълно съвпадащите интереси на тримата ответници защитата е осъществявана общо за тримата, от името на тримата ответници са и представените писмени бележки.
Като съобрази изложените обстоятелства, предмета на делото /искане за прогласяване нищожност на договор за дарение и за допускане на изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС/, правната и фактическа сложност на конкретния казус ВКС намира, че заплатеното възнаграждение за адвокатска защита на ответниците за всяка от съдебните инстанции в размер на по 9000 лв. е прекомерно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъдените разноски за всяка от инстанциите следва да се намалят на по 3000 лв., т.е. общо за двете инстанции 6 000 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и въззивното решение да се измени в посочения смисъл.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр.д. № 1144/2013г. ІІІ г.о. ВКС.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския апелативен съд, № 1953/04.12.2012г. по гр.д. № 1140/2011г., с което е оставена без уважение подадената от А. Д. Т. и С. Л. Т. молба за изменение на решение № 612/23.12.2011г., постановено по същото дело, в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд, № 612/23.12.2011г. по в.гр.д. № 1140/2011г. в частта за разноските като НАМАЛЯВА присъдените със същото решение на П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К. разноски от по 3000 лв. на по 1000 лв. за всеки от тях, както и присъдените с решение № 1033/04.07.2011г. по гр.д. № 3241/2010г. на Пловдивския окръжен съд ІV с-в разноски на П. З. Ф., Г. И. С. и С. Д. К. от 9000 лв. на 3000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: