О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
С., 26.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1368/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата Е. К. К. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Ж. Х. обжалва въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 126 от 26.11.2014г. по в.гр.д. № 1485/2014г. в частта, с която е отменено решението на Поморийския районен съд, № 97 от 22.05.2014г. по гр.д. № 295/2013г., и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Е. К. К. против А. А. С. и П. Д. С. иск за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка за 5,27% ид.части от всеки от недвижимите имоти.
Ответниците А. А. С. и П. Д. С. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която договорът е развален за останалите 94,37 % ид. части от прехвърлените имоти, отхвърлена е претенцията им за трансформация на задълженията им по договора в такова за парична издръжка и е отхвърлен насрещният иск за заплащане на сумата 5400 лв. направени разходи с оглед сключване на договора.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е приел, че процесният договор е сключен както за полагане на грижи и осигуряване на издръжка за в бъдеще, така и за вече предоставени издръжка и грижи в миналото, т.е. сделката има смесен характер – налице са едновременно алеаторна уговорка за престиране на бъдещи грижи, както и признание от прехвърлителя, че приобретателят по договора е престирал минали грижи до сключването му, в която част договорът е възмезден и представлява продажба. Наличието на клауза за реално положени грижи преди сключването на договора изключва възможността за развалянето му изцяло, дори да се докаже, че след сключването му приобретателят не е изпълнявал виновно задълженията си по него. С. отказа на ищцата от средата на м.април 2013 г. да приема изпълнение в натура по сключения между страните договор, ответницата А. С. е започнала да й изплаща месечно суми в размер на 200 лв, с което е трансформирала задължението си преди да бъде уведомена за заведения иск и преди да заяви искане за трансформиране на задължението от съда. Това обаче е сторено два месеца и половина след отказа на прехвърлителката да приема грижи в натура. Приел е, че при отказ от прехвърлителя да приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Ето защо при установеното заплащане от ответниците на ищцата на суми от по 200 лв. едва от м. юли 2013 г. /през м. август 2013 г. също не са представени доказателства за заплащане на сума на ищцата/, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответниците на задължението им по договора за гледане и издръжка, което е основание за разваляне на договора. С. определяне на съотношението между двете сделки – възмездната /прехвърлянето на имотите срещу вече положените грижи/ и алеаторната – за бъдещ период, съдът е извършил съпоставка между стойността на положените грижи за периода от м.декември 2012 г. до 21.03.2013 г. и стойността на прехвърлените имоти, при което е направил извод, че стойността на предоставените от ответницата на ищцата грижи за периода до сключване на сделката е 5,27% от общата стойност на прехвърлените имоти. В заключение е приел, че макар да е налице неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договора в продължение на два месеца и половина, след отказа на прехвърлителката да приема грижи в натура и до първото заплащане на суми като трансформация на задължението, договорът следва да бъде развален до размера от 94,37% ид. части от прехвърлените имоти, какъвто е делът на алеаторната част от договора, тъй като в останалата част – за 5,27% ид. части от имотите е налице възмездно прехвърляне за вече положени грижи и предоставена издръжка.
Ищцата Е. К. К. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по материалноправния въпрос „наличието на клауза за реално положени грижи преди сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, изключва ли възможността договорът да се развали изцяло, дори да се докаже, че след сключването му приобретателят не е изпълнявал виновно задълженията си по него и в тази връзка следва ли престираните преди сключването на договора грижи да се трансформират в техния паричен еквивалент”. Прилага съдебна практика – ТР № 30/81г. ОСГК на ВКС и няколко решения на ВКС, между които и решение № 327/15г. ІV г.о. ВКС, с което в отговор на въпроса „за характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време” ВКС е приел, че при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т.н.
Ответниците А. А. С. и П. Д. С. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за „правните последици в хипотезата на неизправност на кредитора – прехвърлител по договор за гледане и издръжка, изразяваща се в неоказване необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура и действията, които длъжникът трябва да предприеме”. Прилагат решение № 853/1999г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието, че „забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжника, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска длъжникът е поставен в забава. От този момент на негово разположение е възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време – в парично.”
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на двете страни по делото – по поставения от ищцата въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по поставения от ответниците въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
К. Е. К. К. е освободена от заплащане на държавна такса, а на касаторите А. А. С. и П. Д. С. следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 392,30 лв. за разглеждане на касационната им жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Бургаския окръжен съд, ІІ възз. гр. с-в, № 126 от 26.11.2014г. по в.гр.д. № 1485/2014г.
Указва на А. А. С. и П. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 392,30 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: